Само два месеца след последните предсрочни парламентарни избори, очаквано електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат. „Продължаваме промяната“ е първа политическа сила с 26.4% от заявилите, че ще гласуват на евентуални избори. ГЕРБ остават близко до изборния си резултат с 22.3%. БСП и ДПС са сходни като резултат съответно с 11.5% и 10.9%.

Данните са от проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партии и актуални проблеми. Изследването е реализирано в периода между 12 и 19 януари 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" чрез таблет сред 1004 души на възраст 18+.

Прави се уточнението, че проучването се провежда на територията на страната и не се отчита потенциалът на формациите от чужбина, което може да размести позициите на БСП и ДПС. Пета политическа сила остава „Има такъв народ“ с 8.1% от заявилите, че ще гласуват, а шести остават „Демократична България“ с 6.8%. Регистрира се лек ръст при „Възраждане“ в сравнение с изборния им резултат, като партията се ползва с подкрепата на 5.9% от заявилите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната бариера остават „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 1.9% и ВМРО с 1.1%.

Ръст в доверието към правителството отчита „Галъп“. Румен Радев остава най-харесваният политик

Повишаването на цените се явява основно предизвикателство пред новата власт. Половината от българите смятат, че поскъпването на цените е с над 20%. Сходни стойности на положителна и отрицателна оценка за кабинета на Петков. Запазва се електоралната структура от последните избори.

Традиционно изборите презареждат основните институции с определена доза доверие. Това се регистрира и в първото национално представително проучване на „Тренд“ за тази година.

През 2021 г. оценката за работата на парламента падна на критично ниски нива, най-вече заради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха около 15%, като дори през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък отбелязаха нива от 77%. Изборите за 47-то Народно събрание и успехът му в съставянето на правителство водят до ръст в подкрепата към парламента до 29%, а отрицателните оценки падат до 51%.

Новият кабинет на Кирил Петков се ползва с подкрепата на 39% от всички запитани, като почти толкова (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са напълно сходни с тези, с които започна и първото служебно правителство на Стефан Янев през май миналата година. Симпатизантите на „Продължаваме промяната“ почти единодушно изразяват подкрепа към кабинета, докато тези на БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ са по-колебливи – около две трети от тях дават положителна оценка, а около една пета отрицателна.

През втората половина на 2021 г. президентът Радев беше влязъл в тенденция на повишаване на отрицателните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-вече на отговорността, която той носеше за служебното правителство. Неминуемо част от социалното недоволство спрямо властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември успяха да презаредят в определена степен доверието към президента и да го възстановят на нива от преди назначаването на служебния кабинет. През януари положителната оценката за неговата работа е 49%, а отрицателната 36%.

Зададен е и отворен въпрос (без предварително зададени опции) към респондентите да посочат кой според тях е най-големият проблем пред България в момента. Като открояващ се лидер се очертава проблемът с високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория – пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се нарежда корупцията с 11 процентни пункта. По-надолу продължават да доминират социалните проблеми – повишаване на доходите, обедняването и здравеопазването.

На въпрос с предварително зададени опции за това кой е първият проблем, с чието решаване трябва да се заеме приоритетно новото правителство, отново с огромна преднина пред всички останали се нарежда овладяването на цените (58%). Второто място се дели от овладяването на пандемията от COVID-19 и мерки срещу корупцията с по 15%. Съдебната реформа остава на 4-то място с 4%.

Тествана е и оценката на респондентите за това с колко са се повишили цените на стоките, които обикновено пазаруват. Половината от тях (50%) заявяват, че поскъпването на цените е с над 20%. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишаването е между 10 и 20%. Опцията, че поскъпването е между 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а само 1% заявяват, че покачването на цените е под 5%.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud,  Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук