Учебниците по история между 1 и 12 клас запазват относително мълчание относно често негативната роля на Русия в критични епизоди от българската история след освобождението от Османската империя през 1878 г.

Заглушаването на негативните последици от руската намеса се придружава от позитивно представяне на Русия, съчетано с прехвърлянето на "интерпретативна отговорност" върху учениците (от тях често пъти се изисква сами да открият фактите за участието на Москва в българските политически, икономически и обществени процеси).

Преподаването и научните изследвания на университетско ниво се характеризират с ограничен фокус върху руската роля в българската история и липса на добре развито академично направление в областта на българско-руските отношения. Така колегите от Дневник са резюмирали някои от изводите от доклада "История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с миналото от Централна и Източна Европа" на Института за глобални анализи, публикуван през август, и представен вчера в София. За представи проучването с нас и пред слушателите на Дарик с нас е Румена Филипова от Институт за глобални анализи

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм