Инфлацията е винаги и навсякъде парично явление…
Милтън Фридман / 1912- 2006 г./
Милтън Фридман, нобелов лауреат, един от най-влиятелните икономисти на 20 век, оставил своя отпечатък върху редица държави по света и превърнал се в икона за привържениците на свободния пазар, остава също толкова важен фактор в съвременната финансова система 18-години след смъртта си. Настоящия дебат за инфлацията отново поставя на фокус актуалността на теорията за монетаризма. „Завършва ли ерата на Милтън Фридман. И все още ли живеем в нея“- Този акцент постави в авторското си предаване „Икономистът говори“ ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов. „– Основите и логиката на съвременния капитализъм не са променили. Истината е, че икономиката е същата, хората са същите и поведението е същото, даже корпоративната алчност е същата“, каза проф. Балтов. И противопостави на монетаризма кейнсианската концепцияза динамизиране на икономиката чрез поощряване на търсенето. „Най-лесния начин за това е да се изливат допълнителни пари, хората да потребяват допълнително, благодарение на по-голямото потребление да има по-голямо производство“, поясни той.
Основавайки се на позицията на Фридман за ключовата роля на паричната политика върху темповете на инфлацията, проф. Балтов бе категоричен: „Количеството и обема на паричните средства е в пряка връзка с инфлацията-колкото повече парични средства, толкова по-висока инфлация. Заради по-високата инфлация, понякога хората не успяват да насмогват да потребяват достатъчно, производителите пък не могат да догонят високите цени на суровините и на доставките към тях“.
Инфлация има само тогава, когато количеството пари в икономиката нараства по-бързо от икономическата активност, която обуславя търсенето им. А паричното предлагане е това, което определя цената им. Т.е. парите трябва да бъдат ценени, а лихвените проценти – положителни, каза икономистът. В България, подчерта той, лихвата е отрицателна.
„Банките в момента по никакъв начин не поощряват да бъде награден този, който си отлага потреблението. Защото парите, които се спестяват, трябва да имат цена - за отложеното потребление, за отложеното удоволствие, за умното и разсъдливо вземане на решение, когато се харчат. Сега не е така. За съжаление заразата дойде малко преди Ковид и вирусът я усили изключително много, Миналата година Централните банка сякаш схванаха този проблем и започнаха да повишават лихвите. Макар не на всякъде те да са положителни, има едно леко отрезвяване. В България отрезвяване няма“, заяви проф. Балтов. И препоръча на слушателите на Дарик: Бъдете монетаристи и ценете парите!
Още за бащата на монетаризма Милтън Фридман, неговата „шоковата терапия“ в Чили и връзката му с дявола на икономическата теория, чуйте от проф. Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток:
