Стартъпите от Централна и Източна Европа привличат все повече вниманието на света. И на фона на нарастващи лихвени проценти, съкращения в технологичния сектор в Съединените американски щати, трудностите при намирането на свеж рисков капитал, предприемачите на Стария континент се справят чудесно. 2023-та се усеща, като 1999 година- пикът на дотком балона. Но на Slush, голяма годишна технологична изложба, която приключи в Хелзинки на 1 декември, основателите и техните финансисти се забавляваха почти като през 1999 г., пикът на дотком балона. А на 1 декември т.г. в Хелзинки, където се състоя най-голямото годишно събиране на технологични компании, наречено Slush са присъстваха 30 хиляди участници, от които 5 хиляди са предприемачи и 3 хиляди инвеститори.

„Истинско парти, нали. Все едно, че не е 2023 година“- Така ректорът на Бургаския свободен университет анонсира в авторската рубрика „Икономистът говори“  по Дарик Югоизток ключовата тема за нарастващото значение на европейските технологични компании.

В момента, посочи той, стадото от еднорози в Европа или новосформирани компании, достигнали пазарна оценка от 1 милиард долари, достигна 356- доказателство за динамичната технологична екосистема в региона.  

Еднорозите- случва се така, че в момента стадото в Европа от еднорози е от 356. Еднорогът е новостартирала компания, която вече е стигнала пазарна оценка от 1 милиард долара. Добрата новина е, че еднорозите бяха изменчиво стадо, което леко подвежда какво реално се случва. До четири-пет години всяка нововъзникнала подобна компания, изведвъж трябваше да получава пазарна оценка от 5 – 10 милиарда, а е явно, че няма такъв пазар.

„Много от тези енорогчета, донякъде се свиха, а „рогцата им паднаха“. И тази година 50 от тях вече са излезли от групата. Миналата година пот групата на еднорозите, миналата година броят им е бил 58, което е индикатор какво се случва. Другият сигнал за тежкото положение на 2023 година е, че общия обем на инвестиции в технологичните стартъпи намаля значително до нива 45 милиарда долара в Европа. При условие, че беше стигнало до ниво 100 милиарда през 2021 година и ниво 80 милиарда през 2022 г. Но диетата много често си заслужава“, посочи проф. Балтов. И конкретизира: Тази инвестиционна диета се случва, заради това, че лихвите в Европа и по света се покачиха, но и заради онази голяма топка от безплатни пари“. По думите му обаче, тази т.нар. диета дава по-скоро добри резултати в Европа- броят на новите стартъпи до септември т.г. е 14 хиляди. В САЩ- той е 13 хиляди. „Почти не се е случвало новостартиралите компании да са повече в Европа, отколкото зад Океана“, каза той. Според проф. Балтов, причините за това са в спада на броя на мегаинвестициите и на големите стартъпи. Добрата новина е вълната от нововъзникващи компании на база на служителите им. Ректорът на Бургаския свободен университет насочи вниманието към енигматичния пример с естонската кампания Скайп- пионер в обаждания през интернет. Само на базата на Скайп са възникнали 900 стартъпа- в огромната си степен създадени от бивши служители, които използват или технологията, или добавки и ценни моменти, които са довели до нови 65 хиляди изключително високоплатени работни места, вливащите се в реката на иновациите в областта на технологиите“.

Чуйте проф. Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток: