Хроничното бъбречно заболяване - “тихият убиец”, за когото много от пациентите не подозират

Наричат го тихия убиец, защото не боли. А когато симптомите са наяве, обикновено вече е късно. Бъбреците поддържат живота ни, като филтрират и пречистват от отпадни продукти около 200 литра кръв на всеки 24 часа, а хроничното бъбречно заболяване ги уврежда до степен, в която се нарежда сред най-честите причини за смърт в светa. Очакванията на нефролозите са в недалечно бъдеще то да се нареди на пето място по този показател.

Твърди се, че на Стария континент около 100 милиона души живеят с хронично бъбречно заболяване. По-малко от половината от тези хора обаче подозират за състоянието си, а едва един от всеки десет души с хронично бъбречно заболяване има поставена диагноза. Причината е в късната диагностика, която се дължи именно на безсимптомното протичане в ранен стадий, както и на факта, че обществото не е достатъчно информирано за болестта.

Проучване на Economist в десет европейски държави показва, че хроничното бъбречно заболяване не е с висок приоритет в националните здравни политики. Най-много се оказват болните в Полша, Румъния и Гърция с над 7 хиляди случая на всеки 100 хиляди души. Заболяването се среща сред хората на всяка възраст, но процентът на пациентите нараства значително с напредване на възрастта. Всеки четвърти на възраст между 70 и 74 години и почти всеки втори на възраст над 80 години страда от болестта.

Хроничното бъбречно заболяване е неизлечимо. То води до прогресивна загуба на бъбречната функция, която преминава през пет стадия и единствено ранните могат да бъдат обратими.

Най-сериозно е увреждането в последния стадий, когато функцията на бъбреците вече е под 15%. Тогава единственото спасение е диализа, при която периодично се филтрира кръвта, или трансплантация на бъбрек.

Около 3500 са хората на хемодиализа у нас, а за трансплантацията на бъбрек чакат около 900 души. Това е причината при тежките стадии, когато е налице бъбречна недостатъчност, заболяването да струва много както за пациента и неговите близки, така и за здравната система.

Тук обаче идва и най-коварният момент – развитието на ХБЗ сериозно увеличава риска от проблеми със сърцето и кръвоносните съдове. За пациентите в напреднал стадий има шест пъти по-голям риск сърдечносъдовата недостатъчност да изпревари бъбречната като причина за смърт.

В заключение, проучването на Economist сочи, че ранното откриване на заболяването трябва да бъде включено като основен приоритет в здравните политики на цяла Европа. Ако това се случи, ще гарантира пълноценния живот на 300 милиона европейци, изложени на риск, един ден да се сблъскат с този проблем.

Кои хора са застрашени и как се открива хроничното бъбречно заболяване, четете във втора част от поредицата.

Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България и има информативен характер, а не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно Вашето здраве, консултирайте се с медицински специалист.