За първи път в България се въвеждат отделни МКБ-кодове за различните
стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), с което болестта е
официално призната у нас. Нормативната промяна ще позволи по-добра и
ранна диагностика, проследяване и контрол на заболяването. Успехът от
дългогодишните усилия на медицинската общност и Асоциацията на
пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) беше отчетен на пресконференция
по инициатива на АстраЗенека България и по повод Световния ден на
бъбречното здраве.

Хронично бъбречно заболяване: Вече официално признато в България
Снимка: Дарик

  В събитието участваха Христина Николова, председател на АПБЗ, проф. д-р Борис
Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, доц. Любомир Киров,
председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България
(НСОПЛБ) и д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз.
С направените нормативни промени за първи път в България се въвеждат отделни
МКБ-кодове за всеки стадий на ХБЗ:

  •  N18.1 ХБЗ, стадий 1 - Бъбречна увреда с нормална/повишена GFR ≥ 90 ml/min;
  • N18.2 ХБЗ, стадий 2 - Бъбречна увреда с леко понижена GFR 60-89 ml/min ;
  •  N18.3 ХБЗ, стадий 3 - Бъбречна увреда с умерено понижена GFR 30-59 ml/min;
  •  N18.4 ХБЗ, стадий 4 - Бъбречна увреда със силно понижена GFR 15-29 ml/min;
  •  N18.5 ХБЗ, стадий 5 - Краен стадий на бъбречно заболяване;
  • N18.9 - Хронична бъбречна болест, неуточнена.

  Новото кодиране ще позволи прецизно диагностициране и определяне на това в кой


стадий на болестта се намира пациентът.

Хронично бъбречно заболяване: Вече официално признато в България

„Досега у нас имаше код само за хронична бъбречна недостатъчност, която е последният, терминален стадий на ХБЗ. Това правеше невъзможно навременното диагностициране на заболяването. Пациентите биваха откривани твърде късно“, каза Христина Николова.

 Проф. Богов коментира, че благодарение на промяната, за първи път пациентите с ХБЗ


ще бъдат обгрижвани в целия ход на заболяването. В ранните етапи проследяването
ще се осъществява от общопрактикуващите лекари, които ще насочват своевременно
пациентите за консултация с нефролог за специализирана оценка и лечение. Този
интегриран модел цели да забави прогресията на бъбречната увреда към хронична
бъбречна недостатъчност и да намали сърдечносъдовите усложнения.

 Ползите за пациентите от направените промени включват по-ранно идентифициране
на риска и стадия на ХБЗ, регулярни изследвания на бъбречната функция, редовно
насочване за консултация с нефролог и по-ясни критерии за проследяване по
определен алгоритъм, уточни доц. Любомир Киров. Той добави, че ХБЗ е
пренебрегвано в цял свят: „Ние най-вероятно сме първата страна, в която има алгоритъм за диагностика, проследяване, лечение на ХБЗ, който е ясно разписан и
нормативно утвърден. Създадени са и условия за скрининг на ХБЗ“. 

ХБЗ представлява прогресивна загуба на бъбречната функция и често протича без
симптоми, което затруднява ранното диагностициране. Без навременна интервенция
болестта може да премине в хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), при която
пациентите се нуждаят от диализа или трансплантация. Значителна част от пациентите
с напреднало ХБЗ са изложени на висок риск от преждевременна смърт поради
сърдечносъдови усложнения. Данните показват, че около 10% от населението страда
от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, артериална
хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава
недооценено и само 1 от 10 души със заболяването получава диагноза.

Официалното признаване на хроничното бъбречно заболяване в България е успех за
пациентите, лекарската общност и здравната система, коментира д-р Николай
Брънзалов. То създава условия за по-ефективна профилактика, по-ранна медицинска
намеса и по-добра грижа за хората, живеещи с това социално значимо заболяване.