Две седмици преди Великден започна изплащането на добавките за пенсионери под линията на бедност, която от 1 януари тази година е 638 лв. Към днешна дата право на такава добавка имат около 687 000 пенсионери. Проверихме какво споделят получателите на надбавката, която е на стойност 50 лв.
“Тези 50лв могат да зарадват крайно мизерстващите хора.”
“С 50лв за Великден може да се купи”един козунак и няколко яйчица.”
“По-добре да не ги дават, защото е смешно.”
Потърсихме за коментар бившия социален министър Христина Христова, която поясни, че надбавките нямат отношение към стойността на пенсиите, а са просто един финансов жест към пенсионерите.
“От години се опитвам да обясня, че така наречените великденски добавки към пенсиите, както и коледните добавки към пенсиите, нямат нищо общо с пенсиите на хората, тоест с техния осигурителен принос в пенсионната система. По-скоро може да се определят като един финансов жест на държавата към хората в пенсионна възраст. Движели са се в размер от 40 до около 100 лв. през годините.”
Според Адриан Николов, старши икономист от Институт за пазарна икономика (ИПИ) добавката от 50 лв. не е съобразена с актуалните цени на потреблението.
“Имайте предвид, че има много ясна цел. Тя е единствено да може да се дофинансира изкарването на празника с по-богата трапеза. Като погледнем динамиката на цените особено на групи (бел. ред. - продукти), които имат много общо с великденската трапеза - яйцата, млякото, пресните зеленчуци, които се появяват вече на пазара през тези месеци, надбавките по никакъв начин не биха стигнали сами по себе си за осигуряването на великденска трапеза за едно дори средно голямо домакинство и са по-скоро някакъв тласък към покриването на допълнителни разход.”
От 1-ви юли тази година пенсиите ще се увеличат с 8.6% по формулата на така нареченото “швейцарско правило”. Така минималната пенсия ще стане 630.50 лв.
Христова определя швейцарското правило като метод, който осъвременява пенсиите, но и който трябва да бъде подложен на анализ, за да се определи неговата ефикасност в рамките на пенсионната ни система.
“Швейцарското правило е един механизъм за осъвременяване на пенсиите, който е познат в опита и практиката на други държави, и целта е при това осъвременяване на пенсиите да се повиши покупателната способност на тези финансови средства, които взимат като пенсия хората. То обаче не може напълно да адаптира и да покрие стойностите на инфлацията и нарастването на средния осигурителен доход, защото швейцарското правило покрива 50% от инфлацията и 50% от ръста на доходите на хората. Така че то не може напълно да догони инфлацията. Като вече сме в една проблемна финансова ситуация на нашата пенсионна система, може би е време това се подложи на един сериозен анализ и на един дебат, за да се види това ли е механизма, който е адекватен за сегашното състояние, дали не трябва да си търси 100% покритие на инфлацията и на ръста на доходите”, отбелязва Христова.
С увеличението на пенсиите ще се забележи и леко повишение в покупателната способност на средната пенсия, като последните повишения в цените на тока и данъците върху хляба не трябва да будят притеснение, защото са имали еднократно отражение върху инфлацията, коментира Адриан Николов.
„Ще видим едно много леко повишение на покупателната способност на средната пенсия. Няма причина да очакваме, че средностатистическият пенсионер ще обединява след новото увеличение, тъй като това, което видяхме като фактори за инфлация през последните един-два месеца бяха по-скоро еднократни ефекти - повишението на основната минимална заплата, на цените на тока, на някои данъци. Няма структурни фактори, които да задържат по-висок темпа на цените.”
Въпросът с великденските надбавки неизбежно води до един траен проблем в пенсионната система. Съотношението работещ-пенсионер става все по-неблагоприятно за работещите. В момента 100 работещи издържат 72 пенсионери, коментира Христина Христова. И добавя, че скоро това съотношение ще стане 1:1. Според бившия социален министър немалката осигурителна вноска за пенсии от 19.8% вероятно ще бъде преразгледана, което ще засегне работодатели и работещи.
“Тревожно и неблагоприятно е вече това съотношение. Най-добро е съотношението, когато 4 работещи внасят осигуровки за 1 пенсионер. Доста стабилно стои, даже се увеличава делът на възрастните хора, което натоварва както осигурителната система, така и социалните системи, в това число и здравната система, тъй като вече са необходими повече средства за лечение и грижи.”
Статистиката показва, че социалните пенсии за инвалидност са нараснали с 30% за 2024 година спрямо предходната. От Националния осигурителен институт (НСИ) отдават този ръст на промяната в методиката за определяне на трайно намалената трудоспособност. Според Христина Христова обаче влияят и други фактори:
“Множество обстоятелства създават тази проблемна ситуация. Едното е промяната, свързана с наредбата за медицинската експертиза, където се променя формулата. Със стара дата се признават правата на хора без да е ясно дали ще се продължи решението на ТЕЛК и, разбира се, можем да кажем, че има корупция в системата на телковете.”
Според нея злоупотребата с пенсиите за инвалидност само натоварва пенсионната система. Бюджетът за пенсии е 24 млрд. лв., като 12 млрд. от тях са от осигурителни вноски, а останалите се дотират от бюджета.
“Тук може да говорим за едно противоречие между поколенията, защото това са 12 милиарда, които даваме от бюджета и даже самите пенсионери участват в събирането на тези пари като потребители, защото плащат ДДС. Тези 12 милиарда биха могли да бъдат използвани за здравеопазване, за образование, за култура, за сигурност, за спорт. “
Адриан Николов алармира, че фискалната ни политика предвижда сериозно увеличение на пенсионните вноски. В дългосрочен план според него ще се вдигне и пенсионната възраст, за да се увеличи броят на работещите.
„Доколкото може да е стабилна една система, която всяка година получава много значителни дофинансирания от държавния бюджет, да, можем да я наречем стабилна. Но трябва да имаме предвид, че в момента фискалната ни политика се движи към увеличение на пенсионните вноски заради ясното разбиране, че не може постоянно да расте този дял на дофинансирането от бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това накара всъщност настоящото управляващо мнозинство да запази повишението на пенсионните осигуровки в опит да се движи към постепенна консолидация на пенсионния фонд. Това, разбира се, няма как да се случи, по-скоро се слага на много сериозен теч една много малка марля, която само ще забави увеличението на дофинансирането. Ще видим в далечен хоризонт, може би през 2035-2040 година, ще говорим за едни нови увеличения на пенсионната възраст, които да позволят повече актуални работници. Сега предстои едно увеличение на осигуровките, което ще бръкне директно в джоба на всички настоящи работници.“
