Великденските надбавки за пенсионери тази година са на стойност от 50 лева. Изплащането им се случва заедно с пенсиите в пощенските клонове или по банков път. Надбавки получават пенсионерите, които са под прага на бедност от 638 лева. Наскоро стана ясно и че от 1 юли тази година минималната пенсия ще стане 630,50 лева по швейцарското правило. А статистиката показва, че броят на социалните пенсии е скочил с 30% през изминалата година.

Към днешна дата право на такава добавка имат около 687 000 пенсионери.  Според тях обаче надбавката, която е на стойност 50 лева,  е крайно недостатъчна .

„Тези 50 лв. могат да зарадват крайномизерстващите хора“, споделя пенсионерка

Бившият социален министър Христина Христова поясни, че надбавките нямат отношение към стойността на пенсиите, а са просто един финансов жест към пенсионерите.

„От години се опитвам да обясня, че т.нар. коледни и великденски добавки, нямат нищо общо с пенсиите на хората. Те по-скоро могат да се определят като един финансов жест към хората от държавата“

Адриан Николов, старши икономист от Институт за пазарна икономика, смята, че добавката от 50 лева не е съобразена с актуалните цени.

„Те имат ясна цел – да може да се дофинансира изкарването на празника. Като гледаме динамиката на цените на съответните продукти, тези пари не биха били достатъчни за подсигуряването на трапезата“

От  1 юли 2025 година пенсиите ще се увеличат с 8,6% по формулата на така нареченото швейцарското правило. Така минималната пенсия ще стане 630,50лв. Христина Христова  определя швейцарското правило като метод, който усъвременява пенсиите, но и който трябва да бъде подложен на анализ, за да се определи неговата ефикасност в рамките на пенсионната ни система.

С увеличението на пенсите ще се забележи и леко повишение в покупателната способност на средната пенсия, казва Адриан Николов.

Въпросът с великденските надбавки неизбежно води до един  траен проблем в пенсионната система. Съотношението работещ-пенсионер става все по-неблагоприятно за работещите.  В момента 100 работещи издържат 72 пенсионери, а според Христова скоро това съотношение ще стане 1:1. Тя споделя още, че немалката осигурителната вноска за пенсии от 19,8% вероятно ще бъде преразгледана, което ще засегне работодатели и работещи.

„Тревожно е съотношението работещ – пенсионер. Най-добре е 4 работещи да внасят за 1 пенсионер. Това натоварва дори здравната система“

Статистиката показва, че социалните пенсии за инвалидност са нараснали с 30% за 2024 година спрямо предходната. От Националния осигурителен институт отдават този ръст на промяната в методиката за определяне на трайно намалената трудоспособност. За Христина Христова влияят и други фактори.

„Едното са промените на наредбата за медицинската експертиза, където се променя формулата. Със стара дата се признава на хора правата и се отпуска нова пенсия, без да се знае дали ще се продължи решението на ТЕЛК. Има и корупция в системата на ТЕЛК-овете.“

Злоупотребата с пенсиите за инвалидност само натоварва пенсионната система. Бюджетът за пеннсии е 24 милиарда лева, като 12 милиарда от тях са от осигурителни вноски, а останалите се дотират от бюджета.

Адриан Николов споделя, че фискалната ни политика предвижда увеличение на пенсионните вноски с до 3 процентни пункта заради ясното разбиране, че не може дялът на дофинансирането да расте. В дългосрочен план според него ще се вдигне и пенсионната възраст, за да се увеличи броят на работещите.

Скромната стойност на великденските добавки е само част от множеството проблеми в пенсионната система. Големият брой на пенсионерите тежи все повече на работещите в България. Затова увеличаването на пенсионните вноски, както и вдигането на пенсионната възраст, остават като единствени мерки в контекста на демографската криза.