Азорските острови са едно от онези места, за които човек може да не е чувал почти нищо, докато не попадне на тях. Наричат ги „Хавай на Европа“, но зад това екзотично сравнение се крие дестинация, която съвсем не се стреми да се превърне в поредната туристическа сензация. Именно там попада Ева, която гостува в „Мечтани дестинации“ и разказва за пътуване, започнало почти случайно, без предварителен план и дори без особено желание да посети островите.

Любопитното е, че този път Ева не е избрала сама дестинацията си. Докато била на гости на свой приятел португалец в Лисабон, той ѝ предложил да го придружи до родния му дом на Азорските острови. Първоначално идеята не я впечатлила особено, тъй като мечтата ѝ била да посети Мадейра.

„За първи път не аз избрах дестинацията и не аз организирах пътуването“, разказва тя с усмивка. Въпреки първоначалното колебание Ева приела поканата и се озовала на остров Сао Мигел, без да е направила предварително проучване какво може да види там.

„Абсолютно не знаех къде отивам. Не се бях подготвила с никакво проучване. Всичко стана много бързо“, споделя тя. Оказало се обаче, че понякога най-хубавите пътувания са именно тези, за които човек не е начертал всяка стъпка предварително.

Девет острова насред Атлантическия океан

Азорският архипелаг се състои от девет острова, разположени далеч навътре в Атлантическия океан. Ева избира да остане около шест или седем дни на най-големия от тях – Сао Мигел. Въпреки че имала желание да разгледа и останалите острови, времето се оказало недостатъчно за подобно приключение.

„Само на главния остров, Сао Мигел. Защото те са девет острова“, обяснява тя. Разстоянията между тях, както и необходимостта от допълнителен транспорт, я отказали от идеята да обиколи целия архипелаг в рамките на една седмица.

Още с пристигането си обаче Ева открила свят, който изглеждал доста различно от познатите европейски туристически дестинации. Вместо големи хотели, шумни курорти и оживени улици, я посрещнали зелени хълмове, езера, водопади и малки населени места, скрити сред природата.

„Колко езера, водопади, навсякъде зелени хълмове. Градчетата са някакси сгушени между зеленината“, разказва тя.

Езера във вулканични кратери и къщи от черен камък

Една от най-интересните особености на Азорските острови е техният вулканичен произход. Именно той оформя голяма част от пейзажите, които Ева описва като едни от най-впечатляващите по време на пътуването си. Много от езерата всъщност са се образували във вулканични кратери, запълнени с вода.

„Азорските острови бих ги описала с езера, водопади, чаени плантации и минерални извори. Това е“, казва тя, като признава, че природата там е толкова много, че в определен момент дори ѝ е дошла в повече.

Особено впечатление ѝ направили и малките бели къщи с тъмни очертания. Те са изградени с характерните за островите вулканични камъни, които местните използват не само в архитектурата, но и за огради и различни елементи от ежедневието си.

В Сао Мигел се намира и Понта Делгада – най-големият град на острова. Там Ева забелязала цветни сгради, уютни улици и съвсем различна атмосфера от тази в големите европейски градове. Настанила се в къща на местни жители, където дори имало кокошки в двора.

Повече крави, отколкото хора

Един от най-запомнящите се детайли от разказа на Ева е свързан с местния начин на живот. По думите ѝ на острова има повече крави, отколкото хора, а земеделието и животновъдството са важна част от ежедневието. Това обаче съвсем не означава изоставена или занемарена среда.

Напротив, впечатлението ѝ е за подредено и добре поддържано място, където природата и човешкото присъствие съществуват в добър баланс.

„Всичко е изчеткано някакси. С тези белите къщи, тревата навсякъде, подравнена, полята, по които са кравите, всичко е изпипано“, разказва Ева.

Не по-малко любопитен е и ритъмът на живот. Там хората не изглеждат подвластни на постоянното бързане, което е толкова характерно за големите градове. Ева имала възможност да се запознае и с родителите на своя приятел, благодарение на което видяла отблизо как протича едно обикновено ежедневие на острова.

„Там отделят си време за семейството, отделят време да се чувстват добре, да ядат много такава местна храна“, споделя тя. Местните предпочитат фермерски пазари, малки магазини и продукти от региона. На трапезата често присъстват риба, месо и пресни яйца, а семейните закуски не са нещо, което трябва да бъде побързано заради поредния ангажимент.

По думите ѝ обществото е сплотено, хората се познават и поддържат близки отношения със съседите си. Макар да са гостоприемни, те не са особено привлечени от големия туристически поток и предпочитат да запазят спокойствието на своето ежедневие.

Защо Азорите не искат да бъдат следващото Бали?

В разговора Ева обяснява и защо не бива да очакваме Азорските острови да се превърнат в следващата голяма туристическа мода. Макар сравнението с Хавай да звучи примамливо, местните нямат особено желание да развиват масов туризъм.

„Жителите на островите не искат да развиват туризма особено много. Умишлено го правят, инфраструктурата им не е толкова добра за туризъм“, разказва тя.

Тук се крие и една от основните разлики между Азорите и Мадейра. Докато Мадейра активно инвестира в туристическата си индустрия и се рекламира като популярна дестинация, Азорските острови запазват по-спокоен и по-малко комерсиален облик.

Това се усеща и в цените. Ева не ги определя като прекалено високи, но отбелязва, че островите не са и евтина дестинация. Разположението им насред океана означава, че доставката на стоки има своята цена. Пътуването също изисква малко повече планиране, тъй като туристите трябва да стигнат до Португалия, а оттам да продължат със самолет до архипелага.

Ева разказва, че по време на нейното пътуване е имало директни полети от Лисабон на ниски цени, но впоследствие възможностите за такъв бюджетен транспорт се променили.

Историята на това пътуване е добър пример как една непланирана покана може да отведе човек на място, което дори не е присъствало в списъка му с мечтани дестинации. Азорските острови не предлагат шумния блясък на популярните курорти, а нещо съвсем различно – вулканични пейзажи, спокойствие, местна култура и усещане за живот извън обичайния ритъм.

А дали „Хавай на Европа“ заслужава мястото си сред най-интересните кътчета на континента, можете да разберете повече от целия разговор с Ева!