Документалната лента разказва за едни млади творци, които през 70-те и 80-те години се осмеляват да излязат извън познатите рамки на танцовото изкуство и да проправят път за ново поколение артисти.

Понякога най-интересните пътешествия не изискват билет, куфар или дори напускане на познатото. Достатъчно е да се върнем назад във времето и да открием истории, които са оставили следа, но постепенно са избледнели от колективната ни памет. Именно такова пътуване предлага документалният филм „Модерните – неразказаната история на съвременния танц в България“, който поставя във фокуса едно малко познато, но значимо явление в българското изкуство.

За историята на филма, неговите герои и необикновения път на съвременния танц у нас разказа Захари Нанков, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, в разговор за „Мечтани дестинации“ по Дарик.

Заглавието „Модерните“ носи своя собствена история. То произлиза от начина, по който част от тогавашните танцови среди са възприемали артистите, застанали зад новаторското движение. „И тия там, модерните“, разказва Нанков, обяснявайки, че определението първоначално е имало по-скоро пренебрежителен оттенък.

Във време, когато класическият балет и фолклорният танц заемат водещо място в България, една група творци решава да потърси различен израз на движението. В центъра на тази промяна е Маргарита Градечлиева, хореограф и основател на студио ЕК, която пренася в България техниката на американската танцьорка и хореограф Марта Греъм. В края на 70-те години Градечлиева се обучава в Западна Германия при Мери Хинксън, солистка на Martha Graham Dance Company, а след това запознава българската публика с нов подход към танцовото изкуство.

Това не е просто различен начин на танцуване, а цялостна промяна във философията на движението. Вместо строго установените позиции и познати балетни форми, техниката поставя акцент върху дишането, усещането и вътрешния импулс на тялото. Танцьорите се освобождават от палците и танцуват боси, а движението започва отвътре, за да се превърне в естествено продължение на човешкото усещане.

„Дишането е първоизточник на движение, не е просто поза. Всичко се генерира от дишането“, обяснява Захари Нанков, подчертавайки, че става дума за различен художествен език, а не за противопоставяне на останалите танцови традиции.

Но „Модерните“ не е само филм за танца. Това е разказ за хора, които са имали смелостта да бъдат различни в период, когато новаторството невинаги е било посрещано с разбиране. Идеята за създаването на документалната лента идва от Цветанка Гиргинова, учител и танцов ментор на Нанков, която иска да съхрани паметта за творците и тяхното дело.

„Това, което мен ме движи, е нейната идея да се отдаде почит на учителя“, споделя той. Самият Нанков определя себе си като трето поколение последовател на тази танцова традиция и приема филма като начин да изрази признателността си към хората, които са проправили пътя преди него.

Сред личностите, чиито истории оживяват във филма, са Мила Искранова, Татяна Соколова, Албена Танасова, Цветанка Гиргинова, Анита Цветкова-Гайдарова, Ива Николчина, Христо Симеонов-Риндо, Цонка Стоянова и покойният Ивайло Чернев. Всички те са част от ядрото на студио ЕК, създадено от Маргарита Градечлиева.

Тяхното влияние не остава ограничено до сцената. През годините те допринасят за развитието на танцовото образование и изграждането на нови поколения артисти. Градечлиева поставя основите на специализиран профил по модерен танц в Националното училище за танцово изкуство, а Цветанка Гиргинова създава първата българска танцова методика „Принцип на спиралата“, която Захари Нанков изследва и в своята научна работа.

Именно прекъснатата връзка между поколенията е една от причините този разказ да бъде толкова важен днес. Според Нанков съвременното изкуство не може да се развива пълноценно, ако забравя хората, поставили неговите основи.

„Ние трябва да сме благодарни на хората, върху които стъпваме, защото иначе не знаем къде отиваме, кои сме ние“, казва той.

Особено любопитен е историческият контекст, в който тези творци развиват своята дейност. България през 70-те и началото на 80-те години, американска танцова техника, българска съвременна музика и джаз импровизации на сцената. Комбинация, която звучи необичайно дори днес, но за артистите от студио ЕК е начин да изразят собствената си творческа свобода.

През 1983 г. усилията им получават и международно признание. На големия международен конкурс Tanzforum в Кьолн, Западна Германия, трупата печели трета награда. Първото място тогава е присъдено на трупата на световноизвестния хореограф Иржи Килиан. Постижение, което показва мащаба на българското присъствие на международната сцена.

Завръщането у дома обаче е съпроводено от съвсем различна реакция. След успеха в чужбина творците се сблъскват с тишина и липса на очакваното признание. Именно този контраст, между международния успех и мълчанието в България, е сред въпросите, които филмът поставя пред зрителите.

„Това са човешки съдби“, подчертава Нанков, обяснявайки, че лентата не се ограничава до професионалните постижения на танцьорите, а проследява и техните лични истории, мечти и стремежи.

Допълнително измерение на разказа придава музиката на Алекс Витков, известен и като А.К.А. Витков. Композициите от неговия албум, издаден през 2025 г., не са просто фон, а активна част от атмосферата на филма. Според Нанков музиката създава пространство и носи кинематографично усещане, което допълва историите на героите.

„Тя ще бъде част от разказа“, споделя той за решението си да включи творчеството на Витков в документалната лента.

Самият филм е с продължителност около 30 минути, като създателят му се стреми към динамичен монтаж и достъпен разказ. Целта е историята да достигне не само до хората, които познават съвременния танц, но и до зрители, които тепърва ще открият неговия свят.

Защото понякога най-големите културни открития не са свързани с нещо непознато, което се случва далеч от нас, а с истории от собственото ни минало, които просто не сме имали възможност да чуем.

„Модерните“ напомня именно за това, че зад всяко ново начало стоят хора, които първи са се осмелили да прекрачат границите на познатото. А техните истории заслужават да бъдат разказвани и днес.

Чуйте повече в цялото интервю!