Собственикът на "Инса ойл" Георги Самуилов купи дружеството "Международен център по фирмено управление", на което навремето е предоставена за ползване резиденция "Бистрица" край София. Сградата е емблематична за прехода и мутренските му аспекти. В началото на 90-те години на миналия век бившата резиденция на Тодор Живков (eдна от многото му) е дадена за школа за обучение на стопански кадри, в която са съдружници британският бизнесмен Робърт Максуел и група български държавни предприятия. После става личен дом на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, чак до убийството му през март 2003 г. Резиденцията никога не е била отворена за широката публика, а по снимки от дрон сега изглежда необитавана. Съдейки по регистрите, такава е поне от 2007 г. насам. Годишно генерира малки приходи от отдаване на помещения под наем за съоръжения на мобилен оператор (70 хил. лева за 2024 г.), но трайно е на загуба (с изключение на последните две години), пише „Капитал“.

Какъв точно потенциал е видял Георги Самуилов в бившата резиденция и прилежащите й 135 дка засега остава неясно. Началото на личната му кариера е свързано с "Мултигруп" - през 1996 г. той влиза в Съвета на директорите на "Мултигруп - Бургас". В по-нови времена при различни сделки името на Самуилов често се свързва с това на Делян Пеевски (виж карето). Извън това през 2025 г. - в навечерието на приемането на еврото, различни проблемни имоти намериха нови собственици, тъй като хората масово търсеха в какво да вложат свободните си средства.

"Капитал" попита в "Инса ойл" какви са плановете на Георги Самуилов за имота, а от там казаха единствено, че "следващите седмици ще се изясни какво ще е бъдещето на въпросната резиденция".

Цената по транзакцията не е публична, тъй като сделката е станала чрез покупка на дружество. През септември 2025 г. "Глоубс груп" с едноличен собственик Георги Самуилов придобива 96.12% от "Международен център по фирмено управление" (МЦФУ). Променя седалището на МЦФУ със с. Стряма, община Раковски, където са и останалите му дружества, и сменя системата на управление от двустепенна - УС и НС, на едностепенна. "Глоубс груп" е собственост официално на Самуилов отскоро - от 2024 г., като през 2021 г. неговото GS Residence купува от дружеството парцел от около половин декар на ул. "Цар Асен" в Пловдив за 18 хил. евро, върху който построява сграда.

Продавачи са наследниците на Илия Павлов, от една страна, и от друга, Георги Крумов - някогашен управляващ партньор на частния инвестиционен фонд Equest, а сега почетен консул на Чили в България. Дружествата - "Би Ти девелопмент сървисиз" на първите и "Джи Би Кей ризортс" на Крумов имат по 48.06% дял в компанията. Три процента според доклада за дейността притежава "Максуел корпорейшън" (каквато няма регистрирана в Търговския регистър), а останалите 0.88% принадлежат на 24 български предприятия с преобладаващи дялове от 0.04% и 0.01%, наследство от годините на школата за обучение на стопански кадри.

Резиденция "Бистрица" явно сега се ползва за поставяне на клетки на мобилни оператори. Снимка с дрон: Георги Кожухаров Фотограф : Георги Кожухаров Източник: Дневник

Голяма загадка остава какво точно купува Георги Самуилов - право за ползване на резиденцията и терена, или реален имот и ако да - кой точно."Международен център по фирмено управление" е имал договор с Министерството на финансите от зората на прехода (6 април 1990 г.), с което са му предоставени за ползване резиденцията, наречена "Учебен център Бистрица" и прилежащите й терени от 135 дка, за сумата от 6 млн. лева. Това става по силата на решение на Министерския съвет (Решение 110 от 21 май 1990 г.).Самият договор не е публичен. Медиите от това време тиражират, че правото за ползване е предоставено за 50 години, което означава, че би трябвало да изтече през 2040 г. През май 2000 г. обаче Правителството на Иван Костов прекратява правото на ползване на "Международен център по фирмено управление" върху "Учебна база - Бистрица", поради изтичане на договора от 1990 г. (решение №264 на МС от 12 май 2000 г.). Разпорежда се статутът на имота да бъде сменен от частна в публична държавна собственост и той е предоставен за безвъзмездно управление на Института по публична администрация и европейска интеграция към министъра на държавната администрация. На областния управител на София се възлага да отрази промяната в акта за държавна собственост. В решението на МС въпросният имот е описан така: основна сграда с площ 840 кв.м, гараж - 188 кв.м, помощна сграда - 70 кв.м, трафопост - 36 кв.м, агрегатно помещение - 24 кв.м, и неурегулирано място - 135 дка. Ако това решение е в сила и няма последващи промени, МФЦУ не би следвало да има права върху сградата. По-вероятно е обаче то да е тълкувано като валидно само за част от нея.

Справка в кадастъра сега показва, че имотът е разделен на две долепени сгради, всяка с отделен идентификатор. Едната е със застроена площ 1420 кв.м и тя е публична държавна собственост по силата на акт от юли 2000 г. (вероятно в изпълнение на решението на кабинета "Костов"). Предоставена е за ползване на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. По-малката е със застроена площ 829 кв.м и като неин собственик в кадастъра сега е посочен "Международен център по фирмено управление", без да се казва на базата на какъв документ за собственост. За същата сграда има и данни за наемен договор, сключен с "Мобилтел" от 11 декември 2012 г., предполага се, за инсталиране на оборудване.

В баланса на "Международен център по фирмено управление" за 2024 г. няма отбелязани нито сгради, нито земи. Вписани са единствено нематериални активи (концесии, патенти, лицензи) за 434 хил. лева.

В Имотния регистър по партидата на МЦФУ има само две вписвания - и двете са свързани с мобилни оператори. През 2010 г. става дума за наем на стая, като страна е "Космо България Мобайл" (Globul - предшественикът на Yettel). А през 2017 г. МЦФУ опитва да сключи наемен договор с БТК, но съдът постановява отказ, който не е обжалван. "Капитал" попита БТК (сега "Виваком") дали има техни съоръжения под наем в резиденция "Бистрица", но до редакционното приключване на броя не получи отговор.Коя точно територия навремето е предоставена на дружеството също не е описано в публичните регистри. Може обаче да се предположи, съдейки по факта, че е 135 дка, а и по оградата, която открай време загражда терена по ул. "Буйновско ждрело" (продължение на бул. "Симеоновско шосе"). Терените, обхванати от това пространство, са с изключително пъстра собственост. Според кадастъра най-големият и централен от тях - 50 дка е публична държавна собственост. Има земеделски земи, гори и около 13 дка общинска частна земя за местен път.

Най-интересното е, че теренът под сградата от 2.6 дка и съседният от 4.3 дка са описани като частна земеделска земя. Собственост са на физическо лице/лица, които са я придобили на основата на решения на общинската служба по земеделие в район Панчарево от 12 януари 2015 г. Подобна реституция е странна, защото се отнася до земя под сграда, законно построена още преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през март 1991 г., която не би следвало да може да бъде възстановена в реални граници.

Отделно по същото време - в края на 2016 г., директорът на общинската служба по земеделие в район Панчарево е освободен заради възстановяване на земи на базата на копия на фалшиви документи, но най-вече такива, свързани с право на собственост на частни лица върху общински имоти.

Юристи коментират, че данните за собствеността в кадастъра не могат да се приемат за напълно меродавни - анализът на правото на собственост предполага да се изследват документите, на които то се основава, и да се проследят промените в статута и сделките с имота и съответствието им със закона към датата на тяхното извършване.