На 10 януари 2026 г. се навършват 12 г. от смъртта на Георги Найденов - Гого, чийто уникален глас звучи в най-големите хитове на формациите "Тоника". Здравословните проблеми на певеца започват през 2010 г., когато получава нетипично схващане. Семейството влиза в битка със страшната диагноза ЛАС (латерална амиотрофична склероза). Въпреки опитите за лечение в България и в чужбина Гого си отива на 10 януари 2014 г., преди да навърши 65 г.

"Бях сигурна, че ще го спася. До последно мислех, че има надежда. Но сега знам, че смърт просто няма", казва Ева Найденова пред "24 часа". Певицата, която е до Гого и на сцената, и в живота.

Тя завършва Естрадния отдел в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Музикалната кариера започва през 1969 г. в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Гого Найденов е химик по образование, но музикант по душа. През 1970 г. Ева, Гого, Сия и Хари Шекирян стават лицата на легендарната група "Тоника", създадена от композитора Стефан Диомов с идеята да е българският вариант на италианската "Рики е повери".

- Как сте, г-жо Найденова. Как посрещнахте новата 2026 година?

- Нормално, както повечето хора. Прекарах празниците в семеен кръг, беше много приятно.

- За съжаление, след дните около Коледа и Нова година посрещате дата, изпълнена с много тъга. На 10 януари 2014 г. загубихте любимия си съпруг и партньор на сцената – обичания от цяла България Гого Найденов. Болката намалява ли с времето? 

- Сега стават 12 години, откакто тялото му не е тук, но иначе Гого си е с мен! Хората, които сме загубили, са по-живи от нас. Това, че ние не ги виждаме и нямаме такива сетива, не означава, че те не съществуват.

- Казвали сте, че в първите години след смъртта му много често сте го сънували. Още ли е така?  

- Да, скоро го сънувах отново. Усещам го като присъствие навсякъде около мен. Това е нещо, което не може да се обясни, да се изрази с думи. Каквото и да кажа, ще бъде глупаво, но го чувствам по свой начин.

- Ако можеше да ви чуе, какво бихте му казали?

- Че много ми липсва! Гого бе моят съпруг, приятел, баща.

- Какъв човек беше? Много хора помнят неповторимия му глас и неизменната усмивка. Но какво се криеше зад това?

- Беше изключителен работохолик и много добър човек. Той винаги правеше всичко за всички. Даже смятам, че е излишно да говоря много - хората знаят и помнят какъв е Гого.

Всяка година на 10 януари почитаме паметта му в тесен семеен и приятелски кръг, в който неизменно е Тони Димитрова, чийто рожден ден е на същата дата.
Тя, милата, 3-4 години след смъртта на Гого дори не празнуваше. Тази година ще го почетем в София, защото Тони ще има концерт в НДК навръх рождения си ден и аз ще съм там.

- Ще ви видим ли до нея на сцената?

- Да, с Тони и Милица (от "Фамилия Тоника" - б.а.) ще изпеем песента на Стефан Диомов "Дъждовно реге".

- Знам, че с помощта на Тони Димитрова и други ваши приятелки подготвяте книга за Гого. Да я чакаме ли скоро по книжарниците?

- Още не, има работа по нея. За съжаление, става трудно. Започнахме я преди COVID пандемията, после нещата се забавиха.

Нямаме амбиция да е нещо прекалено сериозно, а по-скоро в хумористичен и забавен стил. Но когато стане готова, ще разберете.

- Нека се върнем към едно съдбовно за вас събитие – създаването на формация "Тоника". През 1970 г. вие вече сте в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните работници, когато един ден Стефан Диомов води Георги Найденов като бас на бъдещата група "Тоника". По онова време той пее в група "Корали". Усетихте ли нещо по-специално в онзи момент?

- Толкова назад да се върна, не мога... (Смее се.) В онзи ден беше първото ни събиране в Школата на транспортния работник. Нещата между нас с Гого се развиха много бързо. 

След втората репетиция на "Тоника" той ме изпрати на гарата в Бургас и без въобще да очаквам, ме целуна. Усетих, че това е моят човек. И като ни тръгна на влакове и пътища - не спря. Цели 46 години!