“Категорично поводи за притеснение няма в момента. Това беше предизборен ход на Бойко Борисов, който съобщи един факт, интерпретиран по некоректен начин. Има огромна разлика между данните за брутният външен дълг, който изнася БНБ, и държавния дълг, съдържащ се в докладите на Министерството на финансите. Брутният външен дълг включва абсолютно всички задължения, включително на частните лица към чужбина. Това включва и задълженията на фирмите, ако са теглили заеми. Изключително важно е да се посочи, че става въпрос за брутен, а не за нетен дълг. Защото нетният външен дълг на България е отрицателно число.”
Това обясни д-р Юлиан Войнов, финансов и икономически анализатор, в студиото на “Кой говори”
Германският икономически министър настоява за санкции за страни като България
Анализаторът представи данни на БНБ, при които се описва намаляващото отношение на дела на брутния външен дълг към БВП на държавата. По думите му през 2015 години той е 80,1% и намалява постепенно до 2021 г., където е 58%, а в края на 2021 година е 52,5%. Той допълва, че през месец януари 2022 г. е 48%, а в началото на 2023 година се покачва до 49,3%. Войнов уточнява, че това е дългът на цялата държава, заедно с частните лица. В номинално изражение от 36,7 млрд. през 2015 г. той се увеличава до 2022 г. на 41 млрд. и достига 45 млрд. евро на целия брутен външен дълг на държавата през 2023 г. За последните 7 години брутният външен дълг се увеличава с 9 млрд.
“За разлика от БВД, държавният дълг се изчислява от Министерство на финансите и е от порядъка на 23% на БВП”, обясни анализаторът.
Донев: Финансовото министерство подготвя Бюджета за 2023 г.
“Основният индикатор, коефициент, който е важен по отношение на един дълг, е относителното число, свързано със стойността на дълга към БВП. Ако БВП на една държава се увеличава по-бързо, отколкото нараства дългът, отношението намалява. Тоест, въпреки че външният дълг се увеличава, тя е в по-добро състояние, защото отношението към БВП намалява - това е първо. Второ, трябва да кажем, че задълженията на Министерството на финансите, което отговаря за задълженията на държавата, има един дълг, който падежира. Става въпрос за рефинансиране на вече падежиращ дълг. Става въпрос, че дълг, който държавата трябва да изплати, тя просто го финансира”, обясни експертът.
“България е една от трите държави с най-нисък външен дълг. Няма нужда да се повдига изобщо този въпрос, че държавата е застрашена по отношение на своите задължения”, заяви уверено д-р Войнов.
“Трябва да кажем, в момента бюджетния дефицит е по-малък, но ако няма политически действия по намаляване на разходи или събиране на данъци, то дефицитът може да мине 3%, което е границата по Маастрихтските критерии. Ако в следващите 1-2 месеца не се вземат мерки за ограничаването на този дефицит, ще се борим с години да го поправим”, алармира експертът.
Недосегаемият РОСАТОМ: Защо Западът не санкционира руския ядрен гигант
“Дали ще е в евро или лева, няма никакво значение, имайки предвид очакването за влизане на България в еврозоната. Трябва да се има предвид, че ако се теглят заеми в друга валута - швейцарски франкове особено, това може да е проблем. Общо взето трябва да се тегли кредит във валутата, в която човек си получава доходите. Ако вие теглите в долари, освен лихвата, може да се наложи да платите и маржа, който се получава при поскъпване на валутата”, посъветва частните лица експертът в ефира на Дарик.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
