47-годишният Георги Пеев е първият в света с две трансплантации- на сърце и бъбрек, изкачил най-високия връх в Африка – 5895-метровия Ухуру в планината Килиманджаро, Танзания. Покорява го на 7 декември миналата година. Пак миналата година той стана световен шампион по плуване 100 метра бруст в първенството за трансплантирани, като преди това е и два пъти европейски шампион в дисциплината.
През 2023г. се навършиха 10 години от сърдечната му трансплантация, които той активно посвещава на каузата в подкрепа на донорството „Да за живот!“. Кауза, която безрезервно подкрепят и двете жени в живота му- неговата майка Таня, която е донор за бъбречната трансплантация и съпругата му Ана, с която са неразделни от ученическите години и до днес продължават да живеят в Хасково.
Един миг преобръща животът им и го променя безвъзвратно- разбираш, че най-близкият ти се нуждае от сърдечна трансплантация...
Майко, сърцето е едно! Не мога да ти го взема! Така ми каза и все едно нож ми забиха- такава болка изпитах, спомня си Танка Пеева днес.
След прекарано вирусно заболяване през лятото на 2011 г. Георги Пеев получава сериозно увреждане на бъбреците. През есента на същата година е включен на хемодиализа в Хасково и става ясно, че изходът е трансплантация на бъбрек. Майка му Таня сама взема решението да стана донор.
Той веднага каза: Не, ти не можеш, оперирана си, защото ми е изрязана половината щитовидна жлеза. Аз обаче, настоях, че лекарите ще решат дали мога или не. И така съм се молила да имаме съвместимост, разказва Таня.
Година по-късно, в Александровска болница, където двамата постъпват за трансплантацията, в деня преди нея научават, че Георги има увреждане на сърцето, което не позволява тя да се случи.
Последно вече трябваше да минем при анестезиолог и тя, след като разгледала всички други изследвания, заяви: Аз палач няма да ставам! Веднага отидохме при кардиолога с надеждата да е станала някаква грешка, но... уви, не беше грешка! Казаха, че е необходима сърдечна трансплантация...
Разбира се, че е страшно да чуеш такова нещо за себе си или най-близките ти хора. Знаехме за проблема с бъбреците на Георги и че е възможно да се стигне до необходимост от трансплантация, но не сме очаквали, че вирусно заболяване, което той изкара, ще задълбочи нещата при него така. И ще доведе до необходимост от трансплантация на сърце, спомня си съпругата му Ана.
И апелира към тези, от които зависи, да бъде осигурена психологична подкрепа в такива моменти и за близките. Шокът наистина е много голям и човек трудно може да се справи сам. Трябва да има възможност да се среща с психолог, ако не веднага, в този момент, то и след това, коментира тя. Защото е много важно в такъв момент да преодолееш страховете си, да се събереш, да поискаш да си помогнеш и да започнеш да търсиш възможности да го направиш, както и да положиш усилия за това. Трябва да потърсиш и намериш правилните лекари (има такива в България), които ще ти кажат истината за състоянието ти и възможните изходи. И разбира се, да се запишеш в регистъра на чакащите за трансплантация, разказва Ана.
Другият път е да изпаднеш в отчаяние и самосъжаление, да се изолираш и затвориш сам в клетката на страховете си. Но това по никакъв начин няма да помогне. Жоро е имал емоционални сривове, разбира се, но много бързо се събра. Сигурно се е страхувал. Нормално е да изпитваш страх пред такава неизвестност, но аз не съм разбрала за тях. Той остана активен, продължи да работи, доколкото беше възможно, да се среща с хората, да е комуникативен и това мисля, че също много му помогна да се съхрани психически. Да, подкрепата на семейството и най-близките е много важна, но е важно и да останеш социално активен, както и сам да положиш усилия да си помогнеш, коментира Ана.
Георги се записва в регистъра на чакащите за сърдечна трансплантация през декември. Следват месеци на очакване. Поредното изпитание и за неговата майка и съпруга.
Той като дете не ми е боледувал и като ни дойде това нещо до главата, беше като гръм от ясно небе, разказва майка му. В един момент изпаднах в емоционална дупка- ей така, само гледам в една точка на стената и нищо не ми се прави. Шапка й свалям на Ани, защото той в един период беше толкова изнервен, че с него въобще не можеше да се говори. Правилно казват хората, че е много важен човекът до теб. Той е емоционален, бързо пали, а Ани е много стабилна, уравновесена, успява да запази спокойствие. И аз си казах: Таньо, събирай се, защото всичко ще се оправи, детето ти ще има нужда от теб, а ти няма да си в състояние да му помогнеш, разказва майка му.
Таня рано остава вдовица с две деца- 12-годишният Георги и по-голямата му сестра Зина. И от Велинград, където живее семейството, се връщат с тях в родния й Димитровград. През 90-те години, тежки за всички, работи на смени в химическия завод и надомно.
Сама съм си ги изгледала. Бях и за майка и за баща. Държах ги строго, но и не са ми създали някакъв сериозен проблем. Работех освен на смени в завода и надомно, защото с едната заплата по онова време... Обличала съм копчета в къщи с една специална матрица и чаршафи съм шила, а те сгъваха и опаковаха- научени са на труд. Не мога да се оплача нито от единия, нито от другия- златни деца имам, казва Таня. Днес тя вече е пенсионер и живее в димитровградското село Долно Белево. До неотдавна работи във фирма за производство на спално бельо. Те ми се караха да се спирам, но аз без работа не мога да стоя и само да лежа, разказва Таня.
Ана среща за първи път Жоро на имен ден на обща позната още като ученици. И оттогава до днес са неразделни. След романтично предложение за брак в хасковски ресторант, когато Георги пада на колене с пръстен в ръка, стават семейство и се ражда синът им Калоян.
Тук трябва да кажа, че Жоро не е лесен човек. Има много изострено чувство за справедливост и това му е създавало доста проблеми. Като всяко семейство сме имали и своите хубави и своите трудни моменти, спорове, всичко... Но сме били заедно във всичко. Учили сме се един от друг. Заедно преминахме и през това изпитание в месеците на очакване, на пътуване до болници и всички грижи, които произтичат при такова здравословно състояние, тъй като той беше и на диализа, спомня си Ани.
Доброто чудо се случва 8 месеца след включването на Георги в регистъра на чакащи за трансплантация на сърце. В края на август, докато Ани, Жоро и 5-годишният им тогава син Калоян, пътуват за почивка на остров Тасос.
Точно слезнахме от ферибота и бяхме спрели пред един магазин, за да си купим аква обувки. Телефоните ни останаха в колата. Моят упорито звънеше. Непознат номер. Вдигнах и ми казаха, че се обаждат от агенцията по трансплантации и търсят съпруга ми. Подадох му телефона и по разговора разбрах, че има донорска ситуация. Неговата първа реакция беше: Как ще се прибирам, аз съм дошъл на почивка! Какво да правя? А моята: Как така какво да правиш? Донорски ситуации не се случват всеки ден! И така- за няколко кратки минути в колата взехме решението и тръгнахме за болницата, разказва Ани.
След часове път тримата са в София и Георги постъпва в болницата, където започват тестове за съвместимост. Чувахме се няколко пъти през нощта и си говорихме, като той разказваше какво се случва. Обади ми се рано сутринта с новината, че има съвместимост и пристъпват към трансплантация, а аз мога да отида да го видя преди операцията. Всичко ще е наред- това ми каза пред залата. Опитваше се да убеди и себе си и мен, разказва Ани.
Аз си знам какво ми е било на душичката, докато чаках Ани да се обади от болницата и да каже какво се случва. Майка да не си..., спомня си този момент и Таня.
Така на 24 август 2013 г., на рождения ден на сина си Калоян, Георги е трансплантиран в столичната болница „Св. Екатерина“. Получава сърце, благодарение на добрината на още една силна жена- майка, която губи сина си в следствие на мозъчен кръвоизлив.
За да вземеш такова решение в такъв момент, трябва да си много силен човек. Шапка и свалям и на тази майка и на всички хора, като нея! На тази женичка да не й е било лесно, коментира Таня.
2 години по-късно, пак на знакова дата- 19 февруари 2015 г., в Александровска болница, е и бъбречната трансплантация, като тя става донор.
През следващата 2016г. Георги Пеев участва за първи път в европейското първенство за трансплантирани, чийто домакин е Финландия и става шампион на 100 метра бруст, като печели и три сребърни медала от дисциплините 50 и 100 метра плуване свободен стил и 50 метра бруст. Златният медал подарява на майката, дарила сърцето на сина си.
На мен тогава ми донесе сребърния медал от първенството. Но най-големият медал ми е той, да е жив и здрав, разказва Таня.
Следват европейското първенство за трансплантирани атлети в Италия, където Пеев печели 5 медала – два златни и три сребърни.
През 2019 г. изкачва най-високия връх на Балканския полуостров - Мусала, с цел популяризиране на донорството. През 2021 г. се включва заедно с други трансплантирани българи в супермаратона „Витоша 100 км“.
През лятото на миналата година за първи път участва и в световно първенство за трансплантирани, на което домакин е Австралия. В подкрепа на каузата изкачи отново Мусала, както и върховете Вихрен, Ботев и Голям Перелик.
Майка му Таня и съпругата Ана подкрепят мисията, която е избрал и каузата „Да за живот!“.
Разбира се, че го подкрепям, но той си е основният двигател. Не е спрял да търси съмишленици, да търси хора, за да стане тази кауза в подкрепа на донорството и трансплантациите още по-видима за обществото и да предприема различни инициативи. Не е отказал помощ на нуждаещи се, които го търсят и продължава до ден-днешен, разказва Ани.
И двете с майка му Таня тайно се надяват следващите предизвикателства, които Георги сам си поставя, да са по-малко рискови от планината Килиманджаро.
Охххх, пак толкова тревоги и чакане беше с това Килиманджаро, докато се обади и каже, че всичко е наред, споделя Таня. Но какво ли му се карам, като и аз съм същата- той на мен прилича по тази упоритост и борбеност, коментира тя.
Тази година предстои европейското първенство за трансплантирани, за което Георги е подал своята заявка и се надявам, че за 2024г. това ще му е предизвикателството. Ако измисли нещо по-шантаво и щуро- да не е тази година, пожелава си съпругата му Ани.
За всички, които се нуждаят и чакат трасплантация, както и за техните близки, Таня и Ани, имат специално послание- да не губят вяра и кураж! Защото каузата „Да за живот!“ спасява и случва чудеса.
