Новата технологична революция и развитието на изкуствения интелект могат да се превърнат в огромен шанс за България, защото позволяват на малки екипи да постигат резултати, за които в миналото са били необходими многократно повече хора и ресурси. 

Това заяви пред Ружа Райчева предприемачът, член на БАСКОМ и ръководител на „Райзен Технолоджи“ Доброслав Димитров в студиото на Дарик радио. Според него България за първи път има възможност да се включи наравно с останалите държави в подобна мащабна технологична трансформация.

„Когато нещо е неизбежно, такова, каквото е тази революция, най-добрият план за действие е да се възползваш от него. Това може да бъде огромен шанс за България, защото с малък брой хора може да си несъразмерно голям и силен. С малък екип инженери може да направиш огромна компания“, заяви Димитров.

Като пример той посочи възможностите, които новите технологии дават на малките държави и компании да разработват проекти, изисквали в миналото значително повече финансови и човешки ресурси.

„За нещо, за което преди са били необходими стотици милиарди, сега може да направиш, ако щете, и космическа програма, каквато вече имаме в България“, каза той.

Димитров даде пример и със собствената си компания „Райзен Технолоджи“, която по думите му разработва технологии, свързани с роячна интелигентност и координирането на голям брой отбранителни дронове.

„Това нещо, което го правим, преди е щяло да бъде необходимо да бъдем поне 10 пъти повече хора. А в момента може да го направим с 10 пъти по-малко хора и за много по-кратко време“, обясни предприемачът.

По думите му в момента екипът на компанията се състои от 15 души. Именно възможността технологиите да увеличават многократно производителността на сравнително малък брой специалисти според него може да се превърне в сериозно предимство за България.

„Реално множителят работи и България може да се възползва от този множител. България никога не е имала шанса да участва наравно с другите държави в индустриална революция“, заяви Димитров.

Той направи историческа ретроспекция на предишните индустриални революции, като посочи, че според него страната ни по различни исторически причини не е имала възможност да се възползва пълноценно от тях.

„Първата сме били под Османско владичество, втората - тъкмо сме били в националните си катастрофи и така нататък. Третата пък бяхме в комунизъм и там нямахме физически шанс да участваме кой знае колко. Четвъртата бяхме заети с 97-а година и последиците от нея“, каза той.

Сега обаче, смята Димитров, ситуацията е различна.

„И сега идва петата индустриална революция, в която всички сме на равен старт. Това аз го гледам като изцяло положително от нашата си малка камбанарийка, но трябва да сме проактивни“, заяви той.

Според предприемача възможността няма да бъде реализирана автоматично, а изисква както професионалистите, така и предприемачите да използват активно новите технологии.

„Всеки един трябва да впрегне най-доброто от себе си като професионалист или като предприемач и да се възползва от тази нова реалност“, каза Димитров.

Разговорът засегна и рисковете, които развитието на изкуствения интелект и дигиталните технологии създават за личните данни. Според Димитров създаването на цялостно дигитално досие за всеки човек и използването на системи за социално оценяване крият опасности за личната свобода.

„Реално ние като хора трябва да се съгласим, че не искаме нашето правителство да използва такава точкова система за нас. Това не е технологичен въпрос, това е политически въпрос“, коментира той.

Димитров обърна внимание и на огромното количество лична информация, която хората сами оставят онлайн чрез социалните мрежи, мобилните приложения и различните дигитални услуги.

„Всички ние реално оставяме дигитална следа, която в някакъв момент, дали е регламентирано или не, може да бъде проследена. За съжаление зайчето вече е изпуснато. Няма връщане“, заяви той.

По думите му това не означава, че обществата трябва да се откажат от защитата на личните данни. Държавите трябва да ограничават възможностите за злоупотреба, а самите потребители трябва да бъдат внимателни каква информация предоставят на системите с изкуствен интелект.

Като пример той посочи използването на чатботове за юридически консултации.

„Ако питате за юридически съвет и качвате договор - махнете имената в договора, ЕГН-тата, личните данни, подписите. Питайте си за текстовете, но анонимизирайте данните“, посъветва Димитров.

Подобна предпазливост според него е необходима и при използването на изкуствен интелект от програмисти, които предоставят части от компютърен код на подобни системи.

„Просто трябва малко здрав разум. Няма 100% контрол“, обобщи той.

Въпреки рисковете Димитров вижда развитието на изкуствения интелект преди всичко като възможност, от която България трябва активно да се възползва.

„Когато нещо е неизбежно, такова, каквото е тази революция, най-добрият план за действие е да се възползваш от него“, каза още Доброслав Димитров.