Българските ученици се нареждат под тези в Замбия и Камбоджа по показател, свързан с отношението към научните данни и проверката на източници. Това заяви във „Втори прочит“ по Дарик радио Ирина Манушева, цитирайки данни от последното изследване PISA (Програма за международно оценяване на учениците).

„В Китай три четвърти от учениците вярват на научни данни и сверяват източници. В Корея и Италия това са 64%, в Турция - 53%. Средното за ОИСР е 46%. В Замбия са 33%, в Камбоджа - 32%. А България? България е 26%. Ние сме под Замбия“, посочи Манушева и определи резултатите като „особено плачевни“.

Ирина Манушева е философ по образование, преводач на свободна практика, майка на три деца и граждански активист по темите, свързани със средното образование. В студиото на Дарик тя разговаря с Ружа Райчева за проблемите в българското училище и за дискусията около въвеждането на задължителен предмет по „добродетели и религии“. Манушева е на мнение, че към момента учебните програми са с неподходящо разпределен и подбран учебен материал.

„Много често акцентират върху заучаването на факти. Да, напоследък това го повтарят и министрите, но не виждаме нещо да се прави по въпроса. Освен това цялата структура не подпомага творческото мислене на децата, защото буквално не оставя време нито на децата, нито на учителите за творчески занимания в час. А на всичкото отгоре огромна част от учителите не разбират важността на това“, заяви тя в студиото на Дарик.

Според Манушева има много предмети, които биха позволили развиването на критично и творческо мислене, но за съжаление това не се прави.

„Просто го нямаме като нагласа, което е много опасно и не е ясно как ще я изградим. Тази година резултатите показаха, че нашите ученици са сред най-немотивираните да полагат усилия и да не се отказват. Това също е много опасна тенденция. И най-страшното за мен е, че изследването тази година имаше специална линия на проучване за нагласите на учениците към науката - как използват научни източници и как проверяват информацията“, посочи тя.

Ирина Манушева каза още, че големият брой медали в различни олимпийски дисциплини за ученици е „любимото оправдание на системата, че щом имаме толкова много медали, значи не сме толкова зле“.

„Не. Много зле сме. Първо, това са много единични случаи. Тези деца са невероятни. Ние трябва много да се гордеем с тях и всячески да ги подкрепяме. Макар че, като казвам „да се гордеем с тях“, не знам на какво отгоре - ние нямаме особен принос за това. Всъщност смея да твърдя, макар, разбира се, да не мога да го докажа, че тези деца успяват не благодарение на системата, а въпреки нея. Но отново - какво ни показва ОИСР? Показва ни, че освен че имаме най-голям дял в Европа на ученици, които не успяват да стигнат базовото ниво, имаме и най-малък дял ученици на горните нива“, изтъкна тя.

По думите ѝ до най-високите нива - пето и шесто - при нас достигат повече от три пъти по-малко ученици от средното за Европа. Около 4% от българските ученици достигат високо ниво въпреки наличието на множество елитни гимназии и широко разпространените частни уроци.

„Така наречените „безотговорни български родители“ - минимум две трети от тях пращат децата си на частни уроци за компенсиране на дефицити на образователната система, а не за допълнителни занимания, които едно училище не може да осигури. И на този фон имаме над три пъти по-малко ученици, които достигат високите нива. Мисля, че това е много показателно.

А фактът, че имаме толкова много медалисти, би трябвало единствено да ни накара да се замислим какъв потенциал пропиляваме. Тоест страшно много от тези деца, които не се справят, може би биха се справили и биха били изключителни, ако имаха този шанс“, добави Ирина Манушева.