"Очаквам на тези президентски избори да имаме най-ниската избирателна активност на президентски избори въобще."
Това прогнозира политологът и социолог Димитър Ганев от изследователски център "Тренд" в предаването "Втори прочит" с Ружа Райчева по Дарик радио. Ганев уточни, че към момента на разговора "Тренд" все още провежда първото си проучване за президентските избори и затова прогнозата му не представлява резултат от завършено национално представително изследване.
"Не очаквам активност, която да превиши 2 500 000 души. Няма да се учудя и да бъде доста под нея", коментира той.
Според политолога и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" няколко фактора могат да доведат до силна демобилизация - парламентарните избори само преди 6 месеца, липсата на силен протестен вот, наличието на ясно изразен фаворит в президентската надпревара и неучастието на ГЕРБ със собствен кандидат.
"Ако се върне интригата, може да се види и в социологията дали ще има такава интрига. Това би могло да качи леко активността", коментира той.
Над половината избиратели на ГЕРБ може да не гласуват
Именно поведението на избирателите на ГЕРБ според Ганев е една от големите неизвестни на изборите.
На последните парламентарни избори партията е получила около 430 000 гласа. Според хипотезата на социолога повече от половината от тези хора няма да гласуват на президентските избори.
"Моята хипотеза е, че над половината от тях няма да излязат да гласуват (...) От тези 430 000 души ще излязат според мен под 200."
Според него гласовете на избирателите на ГЕРБ, които все пак отидат до урните, няма да се концентрират зад един кандидат. "Те няма да бъдат мобилизирани в голямата си част от един кандидат. Ще има разнопосочност", прогнозира Ганев.
Затова според него ГЕРБ няма да има решаващата роля, която някои очакват на президентските избори. "ГЕРБ няма да са кингмейкъра на тези избори", заяви той.
Ниската активност може да промени тежестта на резултатите
Димитър Ганев обясни, че при по-ниска избирателна активност политическите сили, които успеят да мобилизират твърдите си избиратели, могат да изглеждат значително по-силни като процент от гласувалите.
Той даде пример с "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които подкрепят кандидатурите на Андрей Гюров и Георги Пандев. Ако те успеят да изведат до урните традиционната си общност от около 350 000-400 000 души, кандидатската им двойка може да постигне значително по-висок процент спрямо резултата на формацията на парламентарните избори именно заради по-малкия общ брой гласували.
"Самият факт, че участваш на балотаж, това е форма на легитимация - ето това е алтернативата, това е опозицията", посочи Ганев.
Лайковете в социалните мрежи не се равняват на гласове
В разговора беше обсъдена и силната кампания в социалните мрежи и опитите за мобилизация на младите избиратели.
Ганев предупреди, че популярността онлайн не трябва автоматично да се пренася върху очакванията за изборен резултат.На въпрос дали натрупването на харесвания в социалните мрежи означава и повече гласове на изборите, той отговори категорично отрицателно.
Според него социалните мрежи могат да създадат затворени общности, в които определени политически послания изглеждат много по-масови, отколкото са сред избирателите като цяло.
"Много пъти сме били свидетели как определени балонизирани общности просто не могат да повярват, като видят, че това не изглежда така на избори", коментира Ганев.
Към факторите за ниската активност той добави и агресивния характер на предизборната кампания. Политологът е на мнение, че не е задължително политическите скандали да мобилизират избиратели в полза на единия или другия кандидат, а напротив - могат допълнително да засилят разочарованието.
"Такъв тип скандали общо взето няма да налеят гласове в единия или в другия кандидат, а по-скоро разочарованието ще води до: "Защо да ходя да гласувам?", каза още в предаването "Втори прочит" Ганев.
