Г-н Здравков, Вие имате успешна кариера в сферата на държавната администрация и образованието. Защо избрахте точно този момент, за да влезете в активната политика и защо заложихте на проекта „Прогресивна България“?

Позволете ми, преди да дам отговор на Вашия въпрос, да се обърна към всички православни християни. В навечерието сме на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Празник, който дава поводи за размисъл и преоценка – за смисъла на живота и делата ни, за себеотдадеността и готовността да работиш за другите. Да пожертваш себе си в името на нещо по-голямо. Нека всички бъдат живи и здрави, за да споделят със семействата си топлината на този празник.

Днес България също има нужда от своето възкресение. Именно това е причината не само аз, а и много други млади хора с добри професии да се впуснат в това начинание. От егоистична гледна точка моментът не е точен, тъй като нарушавам личния си комфорт и лишавам семейството си от внимание. Но обществената необходимост е такава, че този момент е неизбежен.

„Рушенето на държавността е достигнало предела си, а търпението на хората е в инфлексна точка.“

Президентът Румен Радев е единственият държавен глава, отказал се доброволно от поста си, за да излезе на суровия терен на политическата борба. Като негов съветник и човек, комуто вярвам, нямах дилема как да постъпя.

Като водач на листата в Плевен, кои са трите най-спешни проблема на областта, за чието решаване ще работите приоритетно в следващото Народно събрание?

Проблемите са много, но като най-неотложни се открояват безводието, инфраструктурната свързаност и обезлюдяването. Това са комплексни въпроси. Решаването им, особено демографския, изисква усилия в много посоки. Не е достатъчна само една законодателна инициатива, за да се постигне незабавен ефект, но трябва да започнем работа веднага.

Вашата биография е тясно свързана с образованието и иновациите. Как виждате превръщането на Плевен в по-привлекателен център за млади специалисти, така че да се спре изтичането на кадри?

На картата на образованието Плевен стои привидно добре заради традициите ни в професионалното и висшето образование (Медицинския университет, филиала на ВТУ, Военното училище в Долна Митрополия).

Когато обсъждаме развитието на образователните институции, не можем да не държим сметка за най-важния показател – качеството. През последните десетилетия фокусът често падаше върху административното усвояване на средства и промяната на структурите, но същината на процеса остана на заден план.

Резултатите на нашите ученици в европейските и световните измервателни класации (като PISA) вече не са просто „сигнална лампичка“ – те са червена светлина за нацията. Данните системно потвърждават стряскащи нива на функционална неграмотност.

Към това трябва да добавим и два други критични проблема:

Преждевременното отпадане: Хиляди деца напускат образователната система, преди да са придобили минимални умения за живот.

Разривът с реалността: Липсата на обвързаност между учебните програми и нуждите на пазара на труда превръща дипломите в кухи документи, които не гарантират професионална реализация.

Образованието по своята същност е консервативна система. Тя е фундаментът на обществото и като такава изисква стабилност. Промените в него трябва да се извършват с „кадифени ръкавици“ и с дълбокото разбиране, че резултатите от всяко днешно решение ще могат да бъдат обективно измерени едва след години, когато днешните първокласници навлязат в активна трудова възраст.

За съжаление, през последните 36 години станахме свидетели на точно обратното. В българското образование бяха извършвани промени с темпове и методи, присъщи по-скоро на лаборатории с бели мишки, отколкото на стратегическо държавно планиране. Ученици, учители и родители бяха превърнати в обекти на непрестанни, често хаотични експерименти, чиито автори рядко оставаха, за да видят последствията.

Резултатите от този подход са налице и те са болезнени. Вместо приемственост и устойчивост, получихме система „на парче“. Въпросите са много, а отговорите изискват смелост да признаем, че образованието не е полигон за политически амбиции, а фундаментът, върху който стои държавата ни.

Време е да спрем с лабораторните опити и да започнем да градим образование, което не просто съществува в статистиките, а подготвя мислещи и способни личности. Защото цената на неграмотността винаги се плаща от цялото общество.

Плевен и регионът, притежават естествения потенциал да са образователен и иновационен център. Не само заради географското положение, а и заради традициите в областта на изследователската дейност, структурата и потенциала на икономиката в региона. Мечтая за възвръщането на славата на Плевен като индустриален център. Първата крачка е решаването на един парадокс: как е възможно Плевен да е единственият областен център без собствен индустриален парк?

  Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев обяви, че това е „битка за връщането на държавата на гражданите“. Как Вашата кандидатура ще допринесе за промяна на досегашния модел?

Политиката не е солова игра, а колективно начинание. Колкото по-разнородна е енергията на един екип, толкова по-пъстра е палитрата от идеи в интерес на обществото. Ще работя така, както и досега – убеден в идеите си за по-справедливо, солидарно и социално общество. Моите принципи остават: свобода, равенство, братство. За една силна, прогресивна държава и достойна България!