Има близо двойно покачване на броя материали, разпространяващи дезинформация у нас спрямо най-активния период на 2022 г., като това се случва машинно - чрез сайтове-гъби. Само през първото тримесечие на годината са идентифицирани 65,437 подобни материала, или двойно повече от първите три месеца на 2022 г., когато избухна войната в Украйна.
Защо България се проваля в битката с пропагандата и какво може да се направи?
Именно войната и позициите на Русия, ролята на Китай в нея, и друго подобни теми, са основните, по които се налагат изкуствено създадени наративи. Това показва третият информационен Бюлетин на Фондация за хуманитарни и социални изследвания. Повече за изводите от проучването разказа в предаването „Кой говори?” по Дарик радио Димитър Вацов, основател на фондацията и професор в НБУ.
"Това са около 400 сайта, ние лично изброихме 370, но те са малко повече. Ние работим с една автоматизирана система за медиен мониторинг, която в реално време архивира над 8000 източника на български език - сайтове и блогове, което означава, че публикациите не могат да бъдат изтрити. Това позволява в тях да се прави търсене - то дава достъп до съдържанието на статиите и позволява известни честотни измервания - колко често се появяват статии, които съдържат търсените ключови думи. Ние работим с автоматизирана система, но тя не може да ни даде директно достъп до машината, защото тя съдържа около 400 сайта. Като хванем съдържанието, след това трябва ръчно статия по статия да се види източникът", обясни Димитър Вацов.
Близо 400 сайта разпространяват руска пропаганда в България
Той допълни, че има четири основни домейна, към които се поставят субдомейни и така се клонират няколкостотин сайта. Те са с идентичен дизайн и едно и също съдържание - приличат на обикновени новинарски сайтове, но съдържат публикации, които са с открито пропагандна проруска насоченост.
Професорът каза още, че обикновено източниците са препечатки от руски канали - най-често директни пропагандни канали. Източниците са руски, преводът е от руски, обикновено лош, но на тях това не им пречи, защото те ра зчитат основно на моментното впечатление през виждането само на заглавието, посочи той.
102-годишната жена към Волгин: Ще се откажа от иска, когато покаже лобното място на съпруга ми
"Тези 400 сайта някой машинно ги запълва със съдържание, те обаче рекламират непрекъснато една и съща платформа. Ние не можем да докажем пряко връзката между сайтовете и платформата, но платформата казва „заповядайте при нас, ние ще ви създадем готов сайт, ще го пълним със съдържание, а вие ще го споделяте в социалните мрежи и чрез всяко споделяне ще печелите парички”. Значи тази машина служи зад нея да се вербуват хора, които постоянно да споделят в социалните мрежи", обясни още Димитър Вацов.
По думите му основният наратив, който фабриката за дезинформация се опитва да наложи, е че руснаците печелят на фронта, че Русия печели войната.
"Наблюдаваме една тенденция, при която други пропагандни медии, които постоянно прокарват проруско съдържание, напоследък започват да се преориентират към публикуване и на китайско съдържание, като те директно препубликуват статии от националното радио на Китай. То има версия на български език, защото самото радио е такава корпорация за глобално влияние. Те публикуват на десетки езици, може би на стотици", каза още Вацов.
Той коментира и предаването на Димитър Волгин, за което през март Съветът за електронни медии заключи, че съдържа пропагандни внушения: "Волгин е един от класиците на проруската пропаганда в България и продължава да е скандално, че той води централно предаване в БНР. Още по-скандално е да имаме председател на СЕМ като Соня Момчилова, който продължава да твърди, че кадрите от клането в Буча са украинска пропаганда", заяви Димитър Вацов.
102-годишна съди Петър Волгин заради думите му „Да се върне Народният съд“
По думите му България вероятно е единствената държава в ЕС и като цяло в Европа, която няма стратегия за национална комуникация. Няма стратегия, която да казва кои са ценностите, които държавата поддържа.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
