Дима Радева разкри за първи път, че в момента се пише книга за съпруга й Радосвет Радев – бащата на Дарик радио, когото загубихме преди точно 5 години. Тя сподели, че семейството й е създало фондация „Радосвет Радев“, която ще подкрепи пленера „Звук и цвят“. Дима Радева се надява да бъдат основани и стипендии за млади журналисти. По време на разговора й с Томислав Русев и Людмил Кърджилов стана ясно също, че предстоят още инициативи в памет на Радосвет Радев.

„Моята мисия е малко по-сложна, защото аз не само трябва да го помня, а трябва и да продължа част от прекрасните му идеи, да им вдъхна нов живот, да ги преосмисля по някакъв начин, така че да им осигуря дълголетие, каквото той, за съжаление, нямаше. Преображение е денят, в който Исус Христос се явява пред учениците не като обикновен човек вече, а като божество, огрян в искрящи бели дрехи, а лицето му грее като слънце. Мисля, че неслучайно това е денят, в който Радосвет се преобрази по някакъв начин. Ние не знаем дали е на по-добро място, надявам се да е, но на нас ни липсва“, заяви Дима Радева.

„Следващата стъпка е създаването на книга за Радосвет. Много е тъжно, но страшно много хора си отиват, много хора започват да забравят, започват да идеализират и да изкривяват реалността. Аз реших, че няма за кога да отлагам повече, това е тежък, тромав и бавен процес. Това е другата инициатива. Искрено се надявам да основем и стипендии за млади журналисти, защото, доколкото разбирам, връща се интересът към журналистиката сред младите хора и мисля, че това би било едно добро поощрение за новите лица, които ще се появят, дори и в друг вид медии. Това са първите три инициативи, които съм си набелязала. Искаме да разгръщаме фондацията на много различни нива.“

„Възхищавала съм се на умението на Радосвет Радев да балансира. Това, което той правеше, беше висш пилотаж.“

„Истински съжалявам, защото сигурно 15 години повтарях на Радосвет да започне да пише книга. В изключително ерудираната му личност беше събрана толкова много информация, която той можеше да свърже. Това е нещо, което аз не мога да направя. Казвах му да започне да пише, той ми отговаряше „Добре.“ Така и не седна. Все смяташе, че ще живее много дълго, за което много съжалявам, защото няма дори някакви записки. Докато все още може да се сглоби някаква част от неговия живот, мисля, че съм длъжна да го направя.“

„Нека да си спомняме с хубави неща Радосвет.“

Още от интервюто може да прочетете в прикачения материал!