Дима Радева разкри за първи път, че в момента се пише книга за съпруга й Радосвет Радев – бащата на Дарик радио, когото загубихме преди точно 5 години. Тя сподели, че семейството й е създало фондация „Радосвет Радев“, която ще подкрепи пленера „Звук и цвят“. Дима Радева се надява да бъдат основани и стипендии за млади журналисти. По време на разговора й с Томислав Русев и Людмил Кърджилов стана ясно също, че предстоят още инициативи в памет на Радосвет Радев.
„Моята мисия е малко по-сложна, защото аз не само трябва да го помня, а трябва и да продължа част от прекрасните му идеи, да им вдъхна нов живот, да ги преосмисля по някакъв начин, така че да им осигуря дълголетие, каквото той, за съжаление, нямаше. Преображение е денят, в който Исус Христос се явява пред учениците не като обикновен човек вече, а като божество, огрян в искрящи бели дрехи, а лицето му грее като слънце. Мисля, че неслучайно това е денят, в който Радосвет се преобрази по някакъв начин. Ние не знаем дали е на по-добро място, надявам се да е, но на нас ни липсва“, заяви Дима Радева.
„Семейството е прекрасно. Те са вече големи, те се грижат за мен. В това технологично време се оказва, че аз съм много изостанала, но пък те са много успешни и всичко е добро“, заяви още тя.
„Радосвет не беше само радиото. То е вероятно първото му отроче, но той раждаше непрекъснато толкова много идеи, че някои от тях даже и не успя да ги осъществи, защото останаха само като идеи. Една от много хубавите хрумки е пленерът, назован „Звук и цвят“. Това е 28-годишно събитие. В онези години художниците бяха доста бедстващо съсловие. Тогава времената бяха трудни. Най-малко пък оставаха време и пари за изкуство. Всъщност той ги събираше в един хотел на Златни пясъци, където за две седмици им осигуряваше всичко екзистенциално нужно и всичко творчески нужно. Вследствие на това картините, които те рисуваха по време на този пленер, оставаха като колекция, първоначално на Дарик, а самият той реши да я прекръсти на „Звук и цвят“, защото не искаше да се идентифицира само с медията.“
„Продължаваме с тази инициатива, макар че на друго място. След това се организира първата изложба в Бургас на новите картини, след това в цялата страна, в различни градове, се излагат платната, като има огромен интерес. Вече има два издадени каталога. На мен някак си ми се иска името на този пленер да бъде „Радосвет Радев“. В този контекст и съответно другите инициативи, които съм подхванала, за да запазим паметта, не само за Радосвет, не само сред екипите, с които той е работил, и сред колегите му, а да я запазим в по-широк обществен порядък. Нашето семейство създаде фондация „Радосвет Радев“. Тази първа инициатива ще бъде с пленера тази година.“
„Следващата стъпка е създаването на книга за Радосвет. Много е тъжно, но страшно много хора си отиват, много хора започват да забравят, започват да идеализират и да изкривяват реалността. Аз реших, че няма за кога да отлагам повече, това е тежък, тромав и бавен процес. Това е другата инициатива. Искрено се надявам да основем и стипендии за млади журналисти, защото, доколкото разбирам, връща се интересът към журналистиката сред младите хора и мисля, че това би било едно добро поощрение за новите лица, които ще се появят, дори и в друг вид медии. Това са първите три инициативи, които съм си набелязала. Искаме да разгръщаме фондацията на много различни нива.“
„Възхищавала съм се на умението на Радосвет Радев да балансира. Това, което той правеше, беше висш пилотаж.“
„Радосвет, влизайки вкъщи, трябваше да разкаже всичко, което му се е случило. Ако, не дай си боже, нещо в обстоятелствата го променеше, той се изключваше. Винаги с влизането си вкъщи той разказваше с подробности какво му се е случило през деня, както хубаво, така и лошо. Категорично да управляваш медия е специфичен бизнес.“
„Чувам от млади хора, говоря за такива под 30-годишна възраст, че те вярват на Дарик за дадена новина. Те не влизат в техните платформи, а търсят в Дарик потвърждение за дадена новина, което е похвално, защото да успееш да убедиш младите, че това е нещо, на което си струва да имаш доверие, е много сериозно. Би трябвало всички медии да са с яснота кой е крайният собственик.“
„Истински съжалявам, защото сигурно 15 години повтарях на Радосвет да започне да пише книга. В изключително ерудираната му личност беше събрана толкова много информация, която той можеше да свърже. Това е нещо, което аз не мога да направя. Казвах му да започне да пише, той ми отговаряше „Добре.“ Така и не седна. Все смяташе, че ще живее много дълго, за което много съжалявам, защото няма дори някакви записки. Докато все още може да се сглоби някаква част от неговия живот, мисля, че съм длъжна да го направя.“
„Нека да си спомняме с хубави неща Радосвет.“
