„Да бъдем благодарни, че живеем във време, в което не трябва да избираме между това да сме влюбени и това да сме живи“. Така описва Ива Янкулова посланието зад новата си песен „Адмира – Последната Жулиета на Сараево“.

„Да си влюбен или да си жив“: Ива Янкулова превръща трагедия в песен

Песента се ражда спонтанно, след като певицата попада на подкаст, а след него – и на документален филм за Адмира и Божко, влюбени млади хора от различни етноси, загинали в опит да избягат от обсаденото Сараево в началото на 90-те.

„Изобщо нямах идея за тази тъжназобщо нямах идея за тази тъжна, трагична история и колкото и банално да звучи, наистина ме удари вдъхновението. За 45 минути седнах и я написах – музика, текст. Бях някакъв вид проводник, така ми се ще да си мисля. Надявам се наистина да стигне до много хора, защото мисля, че е много важна като послание.“ 

Заглавието на песента идва директно от филма „Ромео и Жулиета от Сараево“, в който Ива открива съдбата на двама млади влюбени – Адмира, бошнячка мюсюлманка, и Божко, сърбин християнин. В разгара на войната между Босна и Сърбия тяхната любов се оказва невъзможна.

„В началото на 90-те години избухва този жесток междуетнически конфликт... За съжаление се случва така, че довчера хора, които са били близки, съседи, вероятно дори приятели, са настройвани на етническа основа едни срещу други. И избухва война – най-дългата обсада на град в съвременната история. 1 395 дни е сараевската блокада. Страшно близо до България, на 450 км е Сараево.“ 

Историята на Адмира и Божко завършва трагично. В опит да избягат от града, те са простреляни от снайперисти, а телата им остават шест дни на моста Върбаня – на ничия земя.

„Божко като сърбин е можел да се прибере... Но той е намерил начин да плати на контрабандист 18 000 марки в уречен час, намерил е начин да избягат заедно. За съжаление в уречения час нещо се обърква. Стрелят, не се знае от коя страна кои снайперисти. Първо убиват Божко, после убиват Адмира... Техните тела остават 6 дни на моста – не знаят откъде да ги приберат – от Сърбия ли, от Босна ли.“ 

Ива не просто разказва историята – тя я превежда в песен, в емоция, в човешко напомняне.

„Да бъдем малко по-смирени, малко по-добри, да бъдем може би благодарни, че живеем във време, в което не бива да избираме между това да сме влюбени и това да сме живи. Защото ми се струва, че такъв е бил този жесток избор, който тези двама млади хора е трябвало да направят.“

„Да си влюбен или да си жив“: Ива Янкулова превръща трагедия в песен

Изкуство отвъд сцената

Извън музикалната сцена, Ива Янкулова живее още един живот – като учителка по изобразително изкуство в основно училище в морския град Бяла. За нея това не е просто „друга работа“, а кауза.

„Децата дават страшно много. Вземат енергия – да, определено. Не знам дали ми е призвание – казват, че е. Имам го в себе си и вярвам, че беше много важно за мен да бъда точно в това училище, точно в този малък град, за да видя от първо лице какво е да бъдеш в една малко по-затворена общност, какво можеш да вземеш и какво можеш да дадеш в нея.“

Като артист, тя не прави компромиси – нито с музиката, нито с преподаването.

„Винаги се старая да оставам вярна на себе си. Не мисля, че бих направила компромис за нещо, свързано с изкуството. Слушам интуицията си. Старая се да работя с най-подходящите екипи за мен, да експериментирам, да не се ограничавам с една визия.“

„Личният ми път като артист е доста интровертен, но в същото време много обичам колаборацията, която идва след тази интровертност. Всички артисти да влезем със собствената си визия – за мен това е истинската магия. Не ми е забавно сама.“

Гледайте цялото интервю в прикаченото видео.