България все още няма достатъчно добре изградена здравна култура, а усилията трябва да бъдат насочени не само към лечението на вече възникнали заболявания, но и към активната профилактика. Това заяви д-р Димитър Бакалов – един от участниците в сезон 13 на проекта на Дарик „40 до 40“.

Младият лекар организира здравни кампании в училища, детски градини и малки населени места в област Пазарджик и страната. В рамките на инициативите си той работи с деца по теми като здравословното хранене, оказването на първа помощ и рисковете от употребата на вейпове, наркотици и райски газ. Организира и безплатни медицински прегледи в населени места с ограничен достъп до специалисти. 

„Още нямаме добре изградена здравна култура“

Според д-р Бакалов отговорността за недостатъчната профилактика не е единствено на пациентите, а и на медицинските специалисти.

„Според мен все още нямаме добре изградена здравна култура, защото това не е вина само на населението, а и на нас като медицински специалисти“, посочи той.

По думите му здравната система до голяма степен остава ориентирана към момента, в който човек вече е заболял, докато информираността за превенцията и ранното търсене на лекарска помощ остава недостатъчна. Много здравословни проблеми могат да бъдат избегнати или открити навреме, ако пациентите се обръщат по-рано към специалист, вместо да търсят диагноза сами. 

Лекари стигат до пациентите в малките населени места

Именно ограниченият достъп до медицинска помощ стои зад инициативата „Здраве близо до теб“. Екипи от специалисти посещават с линейка отдалечени населени места в община Пазарджик и преглеждат хора, които по финансови, социални или здравословни причини трудно достигат до лечебни заведения. 

При посещенията лекарите се срещат и с пациенти, които дълго време не са получавали необходимата специализирана помощ.

В мобилните екипи участват различни специалисти, сред които кардиолози, ортопеди, хирурзи и гастроентеролози. На място се извършват изследвания, включително ехография и електрокардиограма. Когато се налага промяна в терапията, екипът информира личния лекар на пациента, като целта е сътрудничество, а не заместване на общопрактикуващите лекари. 

Според Бакалов проблемът е особено видим сред по-възрастните жители на селата. В миналото те са били посещавани от мобилни медицински екипи и са имали по-лесен достъп до профилактика и специалисти, докато днес тази възможност е значително по-ограничена.

Повече дефибрилатори на обществени места

Д-р Бакалов се обяви и за по-широк достъп до автоматични външни дефибрилатори на обществени места, както и за обучение на повече хора за работа с тях.

По думите му подобна практика вече е разпространена в редица държави. Съвременните устройства сами анализират състоянието на пациента и определят дали е необходимо подаването на електрически импулс.

Според лекаря наличието на повече дефибрилатори може да предотврати смъртни случаи в критичните минути преди пристигането на медицински екип. Той смята, че учители, служители на обществени места и други хора, които ежедневно контактуват с много граждани, трябва да преминават обучения за оказване на подобна помощ. 

„Изкуственият интелект не може да измести лекаря“

Бакалов коментира и навлизането на изкуствения интелект в медицината. Според него технологията може да бъде ценен помощник на лекарите, но не и техен заместител.

„Той е прекрасно допълнение в медицината, но не може да измести лекаря“, категоричен е Бакалов.

Причината според него е, че медицинската професия изисква човешко разбиране, отношение и поемане на отговорност – качества, които не могат да бъдат прехвърлени изцяло на технологията. 

За бъдещето на българското здравеопазване д-р Бакалов се надява превенцията да заеме по-сериозно място, а вредните навици сред младите да бъдат ограничени чрез повече информираност.

Посланието му е хората да бъдат по-ангажирани един с друг и да помагат според възможностите си.

„Бъдете съпричастни, бъдете емпатични един към друг и не забравяйте, че силни сме, когато си помагаме“, призова д-р Бакалов.

Целия разговор чуйте във видеото