Детските травми, рисковете при карането на тротинетки и велосипеди, значението на първата помощ и предизвикателствата пред младите лекари у нас. Това бяха част от темите в разговор с д-р Стефан Овнарски и д-р Мартин Мартинов – двама от отличените в 13-ото издание на проекта „40 до 40“ на Дарик радио.

И двамата специалисти са част от екипа на УМБАЛСМ „Пирогов“, където ежедневно се сблъскват с тежки случаи и се борят за живота и здравето на най-малките пациенти.

Д-р Стефан Овнарски е неврохирург с богат практически опит и интереси в областта на детската неврохирургия. Той лекува деца с тежки черепно-мозъчни травми, туморни образувания, хидроцефалия и вродени заболявания.

Д-р Мартин Мартинов е специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия и ръководи детското отделение по изгаряния в „Пирогов“. Той е сред лекарите, участвали в лечението на пострадалите деца след трагедията в Кочани, Северна Македония.

Детските травми – проблем, който може да бъде предотвратен

Според д-р Овнарски една от най-сериозните опасности за децата остават травмите, голяма част от които могат да бъдат избегнати с подходящи мерки за безопасност.

„Ако говорим за бич, наистина травмите са бич. Защото травмите могат да бъдат избегнати или поне могат да бъдат редуцирани“, подчерта специалистът.

Той обърна специално внимание на инцидентите с електрически тротинетки, велосипеди, ски, както и на опасностите при скачане в плитки басейни и водоеми.

По думите му травматизмът е целогодишен проблем, като през различните сезони се променят основно причините за нараняванията.

Особено тревожни остават и пътнотранспортните произшествия, при които пострадалите често получават тежки увреждания.

Неврохирургът призова родителите да бъдат по-внимателни и да не подценяват дори привидно безобидните ситуации.

„Когато кара колело, детето трябва да има каска“, посочи той и изрази мнение, че електрическите тротинетки не бива да се използват в ранна детска възраст.

Специалистът предупреди и за рисковете в домашна среда, където малките деца могат да пострадат при падане от легла, дивани, столове и маси.

„Паниката не е добър съветник“

Двамата лекари поставиха акцент и върху необходимостта родителите да притежават основни умения за оказване на първа помощ.

Д-р Овнарски участва в инициативата на „Пирогов“ за обучение на родители, насочена към правилната реакция при инциденти с деца.

„Паниката не е добър съветник. Защото в паниката човек може да направи освен ненужни неща, може и да навреди“, предупреди той.

Според него дори минималните познания за първа помощ могат да бъдат решаващи в критична ситуация.

„Когато човек е спокоен и има дори минимален набор от познания, може да ги използва максимално ефективно“, допълни неврохирургът.

Той подчерта, че страхът на родителите при инцидент с детето е напълно естествен, но най-важното е да се реагира адекватно, без да се губи ценно време.

Д-р Мартин Мартинов обясни, че детската пластично-възстановителна хирургия има редица особености, които я отличават от лечението на възрастни пациенти.

„Децата не са умалени копия на възрастния организъм“, подчерта специалистът.

По думите му съществуват значителни физиологични и анатомични различия между отделните възрастови групи. Особено внимателен трябва да бъде подходът към децата под тригодишна възраст, при които организмът тепърва се развива.

„Трябва много внимателно да действаме при всяко едно нещо, което е свързано с малък пациент, за да можем да осигурим функция, правилен растеж и качество на живот“, обясни д-р Мартинов.

Признанието „40 до 40“ – мотивация да продължаваш напред

Двамата лекари разказаха и за професионалния си път, като подчертаха, че изборът да се посветят на медицината е бил изцяло личен.

Д-р Овнарски сподели, че първоначално е обмислял да се занимава с ветеринарна медицина заради любовта си към животните. По-късно интересът към човешката анатомия го насочва към медицината и неврохирургията.

За д-р Мартинов професионалното развитие също е резултат от личен избор и осъзнаване на собствените способности.

Той коментира, че отличието „40 до 40“ има особена стойност, защото не е награда, за която човек предварително се подготвя.

„Правиш това, което можеш, правиш нещата по начина, по който вярваш, опитваш се да бъдеш максимално добър“, сподели специалистът.

Целия разговор чуйте във видеото