„Земеделието не е пожертвано в новия бюджет въпреки рестриктивната политика за намаляване на дефицита“, заяви председателят на Комисията по земеделието в Народното събрание Явор Гечев в ефира на предаването „Агросвят“ по Дарик радио.
В интервюто той очерта основните финансови параметри за аграрния сектор, спешните мерки срещу вредителите по овощните насаждения и предстоящите ключови законопроекти за кооперирането и браншовите организации.
Бюджет 2025: Приоритет върху напояването и дигитализацията
Според Гечев средствата за сектора не са по-малко от предходната година, с изключение на разходите за самата администрация.
Осигурени са достатъчно средства за подготовка и проектиране на обекти, заснемане на язовири и внедряване на интелигентни системи за управление на водите – ключово условие за устойчиви добиви на фона на климатичните промени, особено в сектор „Плодове и зеленчуци“.
По повод поставения от Браншова камата „Плодове и зеленчуци” проблем с недостига на средства за национално съфинансиране по мярката за ликвидност, Гечев пое ангажимент да проведе разговори между първо и второ четене на бюджета, за да бъдат осигурени необходимите буфери.
Спешни мерки срещу черната златка и забавените протоколи от БАБХ
Народният представител коментира критичната ситуация с разпространението на вредителя черна златка, който нанася тежки щети и води до изкореняване на цели овощни градини в страната. Той посочи, че при поражения от над 30% насажденията стават икономически нерентабилни.
Предстоят срещи за ускоряване на издаването на констативни протоколи от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), без които стопаните не могат да получат подпомагане.
Гечев подчерта необходимостта от възстановяване на държавния бюлетин за растителна защита, ранното известяване за летежа на вредителите и по-тясно сътрудничество между фермерите и българските учени.
Законът за кооперирането и гаранционните фондове
Законопроектът за кооперирането е готов на над 90%, но преди внасянето му предстои синхронизиране с данъчното и счетоводното законодателство, както и обсъждане в научните среди и браншовите организации.
Гечев уточни, че законът предвижда създаването на фермерски кооперативи, при които стопаните запазват самостоятелността на производството си, но заедно пазаруват, търгуват, ползват техника и извеждат растителна защита, без това да се третира като двойна търговска сделка при предаване на продукцията.
Успоредно със закона се работи по създаването на гаранционни фондове през Българската банка за развитие (ББР). Целта е при сключени предварителни договори с търговските вериги фермерите да получават средствата си веднага от фонда, за да не изпадат в ликвидни кризи.
Гечев акцентира върху нуждата от строг контрол върху директните доставки и въвеждането на системи за проследимост (включително чрез баркодове), за да се гарантира, че продаваната като „българска“ и „фермерска“ продукция действително е произведена у нас, а не е преопакован внос.
Поземлени отношения и европейски пазари
По отношение на публикуваната от Министерството на земеделието и храните концепция за дългосрочно ползване на земеделската земя (договори между 7 и 30 години), Гечев заяви, че дебатът е наложителен и трябва да включва активно самите стопани. Според него уедряването на парцелите и изграждането на шест модерни тържища (борси) в страната са задължителни, за да могат българските производители да бъдат конкурентоспособни на европейския пазар.
На въпрос за цените на храните преди предстоящите празници председателят на земеделската комисия увери, че не се очаква ново шоково поскъпване, като отбеляза, че засилената активност на контролните органи - КЗП и КЗК, вече дават резултат за успокояване на пазара.
Цялото предаване чуйте в прикачения звуков файл