Запазването на парите за земеделие в бюджет 2027 на практика означава по-малко средства заради инфлацията и нарастналите производствени разходи. Сектор „Плодове и зеленчуци” настоява за реална държавна подкрепа, спешна борба с вредителите по растенията, коопериране и намаляване на ДДС върху продукцията. Това заяви в предаването „Агросвят“ по Дарик радио Светлана Орманова – основател на Института за агростратегии и иновации и съветник в Браншова камара „Плодове и зеленчуци“. Експертът обясни, че въпреки декларирания стратегически статут на селското стопанство за националната и продоволствената сигурност, секторът продължава да бъде пренебрегван.

Орманова анализира финансовата рамка за сектора, институционалното бездействие спрямо унищожителния вредител „черна златка” и структурните проблеми, които тласкат стопаните към фалити и разпродажба на стопанства.

Бюджет без увеличение: Скрит спад в реалната помощ

По думите на Орманова заложените в проектобюджета средства за подпомагане през Държавен фонд „Земеделие“ повтарят миналогодишните нива. В контекста на високата инфлация и поскъпването на всички производствени разходи (торове, препарати, енергия) обаче, замразяването на бюджета означава реален финансов спад за стопанствата.

„Запазеният бюджет означава на практика по-малко пари спрямо минали години, защото разходите за производство са значително по-високи. Технологичните карти не са актуализирани. Освен това липсват гаранции за националното съфинансиране от 200% по линия на извънредната кризисна помощ от ЕС за ликвидност, където страната ни очакваше ресурс от 34 млн. евро”, обясни експертът.

Орманова подчерта, че секторът има минимално влияние върху решенията на Министерството на финансите, където традиционно се орязват първоначалните разчети на аграрното ведомство.

Продават се цели градини: Административен блокаж при кризата с черната златка

Орманова отхвърли тезата, че сигналите за масово отказване на земеделци от сектора са мит. В уязвимите направления – плодове, зеленчуци и животновъдство – се наблюдава лавинообразен брой обяви за разпродажба на оборудване и цели овощни градини.

Като ярък пример за липсата на държавна реакция бе посочено разпространението на вредителя "черна златка", който от години унищожава черешови и ябълкови масиви в цялата страна. Орманова отбеляза и тежки административни грешки от страна на държавата. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) има издадени едва два официални протокола за цялата страна. Поради липсата на административно доказателство, проблемът формално се неглижира. Междувременно държавната помощ за продукти за растителна защита бе отворена на 2 ноември без никакво предварително разгласяване за стопаните. Допълнително списъкът с разрешени препарати не отговаря на реалните нужди на практиката, тъй като редица ефективни вещества вече са забранени. Орманова отбеляза и бавната реакция на държавата по проблема с вредителя „черна златка”. Институциите реагират година и половина или две след възникването на кризисни огнища, оставяйки стопаните без полезен ход.

Парадоксът: Скъпи храни в магазина, изоставена реколта по нивите

Въпреки добрата селскостопанска реколта през изминалия сезон, редица производители бяха принудени да оставят продукцията си непобрана на полето заради ниските изкупни цени, които не покриват разходите за прибиране и работна ръка. Същевременно крайните потребители в България плащат значително по-високи цени за плодове и зеленчуци в търговските вериги в сравнение с редица държави от ЕС.

За преодоляването на тези аномалии браншът предлага няколко конкретни решения. Диференцирана по-ниска ставка на ДДС за плодове и зеленчуци, което ще изсветли сектора и ще повиши приходите в хазната по модела на останалите европейски държави. Също така и използване на държавни активи (като предвидената за кооператив база в Сливен) за изграждане на модерни хладилни и складови центрове, гарантиращи къси вериги на доставка и възможности за износ. Наред с това от Камарата настояват за регулация на отношенията с търговските вериги.  Контрол върху нелоялните търговски практики и осигуряване на видимо, достойно място за българската продукция директно на рафтовете.

Тревожен сигнал: Неправителственият сектор е изолиран от преговорите за новия стратегически план

Особено безпокойство буди изготвянето на Плана за национално и регионално партньорство, чрез който ще се разпределят субсидиите през следващия програмен период при очаквано намаление на европейския бюджет за селскостопанска политика с близо 20%.

Орманова алармира, че неправителственият сектор в земеделието е изключен от националната работна група.

„Сектор „Земеделие” не може да съществува само по предизборни програми. Нужни са ясни ангажименти за законодателни промени – Закон за браншовите организации и Закон за кооперативите, както и активна държавна позиция в Брюксел. Времето за общи приказки отдавна изтече”, подчерта още експертът.

Цялото интервю със Светлана Орманова чуйте в прикачения звуков файл: