Ескалацията на военните рискове в Черноморския басейн, растящите транспортни разходи и несигурността пред фермерите – към  момента това са основните фактори за търговията със зърнени и маслодайни продукти. Ситуацията коментираха в предаването „Агросвят” Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, и борсовият анализатор и основател на „Зърнена Академия“ Петър Димитров.

Черно море като рискова зона и логистичната блокада

Ударите срещу търговски кораби и инцидентите с дронове в Черно море поставят българския износ в критична зависимост, подчертаха събеседниците.

„Това, което притеснява мен и голяма част от колегите, е блокирането на Черно море като единствена възможност за износ на стока от България. Ние нямаме алтернатива, защото автомобилният транспорт първо не е алтернатива за толкова големи количества... Българският железопътен транспорт с години беше оставен в немилост и буквално унищожен“, заяви Радостина Жекова.

Тя допълни, че оскъпяването на морския превоз пряко сваля цената, която фермерите получават у нас.

От своя страна анализаторът Петър Димитров обърна внимание, че опасността за търговското корабоплаване вече е в непосредствена близост до бреговете ни:

„12 морски мили са малко над 22 километра – това е ширината на нашето териториално море. От височината на крайбрежните квартали във Варна, Балчик и Бургас това е приблизително разстоянието до видимия хоризонт... Черно море не е необходимо да бъде чисто физически затворено, за да се превърне в икономически проблем – достатъчно е корабоплаването да стане прекалено скъпо или прекалено рисково“, подчерта Димитров.

Той посочи, че макар териториалните води на България и Румъния все още да се разглеждат отделно от международните застрахователни рискови зони, всяка промяна би била удар по търговията.

Парадоксът на пазара: Високи цени за купувача, по-малко за производителя

Въпреки че страната отчита много добри обеми и качествени показатели при пшеницата и другите култури, разходите по веригата „изяждат“ печалбата.

„Забележете парадокса – купувачът в Алжир плаща повече за доставката, докато българският фермер получава по-малко за своята пшеница“, илюстрира ситуацията Петър Димитров.

По думите му вътрешният сухопътен превоз до пристанищата е огромно перо заради скъпите горива, тол таксите и недостига на шофьори:

„При пшеница от 210 евро на тон на пристанището, транспортът от отдалечени райони може да достигне 40–50 долара на тон. Това са близо 20% от стойността на стоката само за да я приближим до пристанището... Губим конкурентоспособност още преди продукцията да е стигнала до кораба”, обясни още анализаторът.

Димитров уточни, че макар в момента да има сериозна премия за качество (пшеницата с високи хлебопекарни качества се търгува значително по-скъпо от фуражната), в пазарните цени е калкулирана геополитическа премия от порядъка на 25–40 долара на тон.

Реалността в сектора: Ликвидност и оцеляване

На въпроса как излиза сметката на производителите при трупащите се разходи за торове, горива и препарати, Радостина Жекова бе категорична:

„Не излиза. От 2021 г. сектор земеделие в България и в частност зърнопроизводството е в колапс. Илюзия е, че когато тази година си поръчал семена, торове и препарати и ги отложиш за плащане за следващата година, правиш бизнес. Изкуственото поддържане на бизнес не е бизнес.“

Жекова отхвърли и битуващите обществени клишета за сектора:

„Това наистина е мит. Голяма част от колегите в зърнопроизводството твърдо не карат скъпи коли, чудят се как да си платят сметките и имат невероятни кредити в банката... Когато си последен и плащаш всички разходи, без да знаеш дали след една година ще можеш да си ги върнеш, това е най-притеснителното.“

Каква стратегия да изберат стопаните?

И двамата експерти посъветваха зърнопроизводителите да не разчитат на спекулативно изчакване на най-високия възможен пик, а да управляват риска.

„Има огромна разлика между пазар, който поскъпва заради недостиг, и пазар, който поскъпва заради страх. При втория премията може да изчезне страшно бързо... Нашата работа не е да познаем най-високата цена за годината, а да управляваме риска и да печелим устойчиво. Пазарът може да ти даде добра възможност, но няма никакъв ангажимент да я повтори“, предупреди Петър Димитров, препоръчвайки поетапни продажби и хеджиране на обеми.

Радостина Жекова подкрепи тази логика:

„Аз съм научила един урок през всичките тези години: разпределеният риск винаги е най-добрата печалба. Дори да не искат да продадат цялата си продукция, стопаните трябва да направят партидно продаване и да си оставят много малка част за спекула. Мъдростта е да си направиш сметката спрямо разходите и да видиш коя е цената, която ти носи реална печалба.“

Така основният фокус за сектора остава точното планиране на себестойността, тъй като в динамичната геополитическа среда предвидимият доход се оказва по-важен от рисковите очаквания за рекордни борсови равнища.

Целият разговор с Радостина Жекова и Петър Димитров можете да чуете в прикачения звуков файл.