Несправедливото разпределение на европейския и национален ресурс от 60 милиона евро за подпомагане заради сушата през 2025 г. и четиримесечната липса на диалог с Министерството на земеделието и храните изкараха месодайните животновъди на протест. Това заяви в предаването „Агросвят“ по Дарик радио Георги Андонов, съпредседател на Браншовата камара на месодайното животновъдство.

Според Андонов наредбата, по която се разпределят средствата, напълно изкривява реалността и създава абсурдното усещане за „избирателна суша“ в страната.

Абсурдите в разпределението на кризисната помощ

Пред Дарик съпредседателят на браншовата камара посочи конкретни примери за дисбаланса при отпускането на средствата. Докато за млечна крава е заложена номинална ставка от 427 евро, фермерите, отглеждащи месодайни говеда, получават 0 евро за цялата страна. В същото време средствата не са разпределени равномерно за територията на държавата. Докато стопанство в област Добрич може да получи над 1,1 млн. евро, за цялата област Благоевград предвидената сума е 0 лева.

Андонов обърна внимание и на липсата на логика при други видове подпомагане, където за една овца се отпускат 24 евро помощ за суша, докато за крава сумата е едва 30 евро.

По думите му аргументът на ведомството, че месодайните животни са изключени заради статистически ръст на закланите животни в кланиците, е напълно погрешен. Той обясни, че този ръст не се дължи на добро развитие на сектора, а на факта, че заради ниската рентабилност стопаните са принудени да ликвидират и намаляват стадата си.

Трудният път към преговори с министерството

Браншовата организация е учредена през 2019 г. и винаги е търсила конструктивен диалог, подчерта Андонов. В продължение на четири месеца животновъдите са изпращали писма и са настоявали за срещи с ръководството на МЗХ, но са срещали „стена“. Едва след като фермерите затвориха Подбалканския път при Троян – Кърнаре в първия по рода си протест на месодайното говедовъдство, комуникацията е била възобновена.

Проведена е първа среща с ресорния министър, а за четвъртък е насрочен нов кръг от разговори. В публикувана позиция от МЗХ посочват като възможни варианти за компенсация използването на остатъчни средства по обвързаната подкрепа и свободен ресурс по схемата de minimis в края на януари. Андонов обаче бе категоричен, че браншът настоява за ясни, точни разчети и ангажименти „черно на бяло“, а не само за обещания. Основното искане на сектора е да се въведе максимален таван на подпомагането за отделните стопанства, за да може ресурсът да достигне справедливо до всички производители.

Проблемът с достъпа до пазара и вноса на евтино месо

Освен кризисните помощи, Георги Андонов засегна и дългосрочния проблем с липсата на държавна политика за достъп на българското говеждо месо до търговските вериги и крайния потребител.

Заради отсъствието на целенасочено подпомагане за доугояване, България изнася основно живи животни (с тегло 200–250 кг) към Турция, Албания и Гърция. В тези държави те се угояват до кланично тегло от 600–650 кг, като така добавената стойност остава извън страната.

В същото време българският пазар се залива с нискокачествено и евтино замразено говеждо месо – включително ежеседмични доставки с тирове от Уругвай.

„Нашият диалог с министерството не е само за пари. Искаме политики, чрез които качественият български продукт да стига до българския потребител на нормални цени“, обобщи Георги Андонов.

Цялото интервю с Георги Андонов чуйте в прикачения звуков файл.