Г-н Начев, здравеопазването е едно от най-уязвимите звена в България, респективно, един от най-реформираните, в доста голяма част неуспешно сектори. Какви промени смятате, че са нужни, за да има адекватен достъп до адекватно и качествено здравеопазване?
Най-обобщено, част от проблемите в здравеопазването могат да се опишат по следния начин:
- Фрагментирано и вътрешно противоречиво здравно законодателство, върху което е изградена досегашната промяна (много здравни закони са без здрава логична връзка помежду им);
- Слаба взаимовръзка и координация между първичната медицинска помощ (личните лекари), специализираната извънболнична помощ, болничната помощ и спешната помощ;
- Неправилното внедряване на клиничните пътеки като единствен механизъм на финансиране (вместо като регулатор на качеството);
- Липса на ефективно обвързване между интересите на частния сектор и обществените здравни интереси;
- Управленска немощ в здравната система; слабо развит управленски професионализъм с липса на професионален здравен мениджмънт в системата;
- Неефективна дейност и роля на някои от съсловните организации за етичното регулиране на медицинския труд, както и за неговата организацията и оценката на качеството му;
- Диспропорции в заплащането на лекарския персонал по региони и по специалности, генериращи корупционни практики;

Решенията за решаването на тези проблеми от НДСВ са следните:
- Подобряване на достъпа на населението до извънболнична медицинска помощ - Гарантиране на здравноосигурените лица реален 24 часов достъп до лекарска помощ или медицински специалисти;
- Освобождаване на достъпа до тесни специалисти - Административното ограничение на достъпа до тесни специалисти на базата на регулативни стандарти при ОПЛ е постоянен генератор на недоволство и при пациенти, и при лекари;
- Подобряване на достъпа на населението до спешната медицинска помощ;
- Разкриване на спешни кабинети с легла за краткотрайно наблюдение;
- Освобождаване от несвойствените задължения на спешната помощ;
- Приемане на закон за спешната помощ;
- Нови финансови механизми за заплащане на болничната помощ от НЗОК и усъвършенстване на договарянето с изпълнителите. Играждане и внедряване на работеща интегрална информационна система на здравеопазването и лични досиета на здравноосигурените лица. лица. Електронни досиета;
- Медицински стандарти – промяна съгласно последните медицински стандарти и спазването на „златен медицински стандарт“. Приети не според лобита в медицината, а според съвременните световни стандарти;
- Усъвършенстване на контрола от страна на специализираните държавни агенции и инспекции и НЗОК/РЗОК.
В интервю за Евронюз България председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов предупреди, че хиляди пациенти у нас могат да останат без лекарства по Здравната каса от 1 април. Причината - провалените преговори за преподписване на договора между аптеките и Касата. Къде и как виждате решението на подобен казус?
Проблемът в нашата държавна администрация е, че чиновниците, които пишат наредбите и правилата, отдавна са скъсали връзката с реалната действителност. Къде е диалогът, къде е дигитализацията на здравната ни система? Защо с една електронна рецепта да не може пациент да си вземе предписаното лекарство от която си иска аптека? Как един магистър фармацевт ще осигури липсващо лекарство за 24 часа? Ето това са ни проблемите - недомислици, които искаме да наложим на работещите хора. Защо трябва да се подават верификационни данни и към НЗОК, след като същите верификационни данни вече са предоставени от Българската организация за верификация на лекарствата, ами НЗОК да си ги набави - и двете структури са държавни, да се чуят и дигитализират, обмяна на данни чрез API се казва решението, ако не знаят.
Нека човекът, на когото е идеята, да отиде да работи 3 дена в аптека и после 3 дена да стане пациент и след това да се мисли модел. Решението е диалог - диалог на ниво бранш, на ниво изпълнител, а не спускане на грешни решения. Ето и още наши предложения за решения на “ бъдещи“ проблеми:
- Въвеждане на фармако-икономическия анализ с цел обосновано вземане на решение за прилагане в практиката на всеки иновативен лекарствен продукт;
- Изместването на фокуса от единична цена на лекарствения продукт към оценка на терапията и очаквания резултат от нейното прилагане ще даде възможност решенията за включване на конкретен лекарствен продукт в Позитивно реимбусрната листа да се основават на точни и измерими показатели;
- Контрол и оптимизиране на разходите на болниците за лекарствени продукти чрез утвърждаване на унифицирани критерии за избор на доставчик и създаване на условия, гарантиращи засилена ценова конкуренция.
Да останем още малко в сферата на здравеопазването и един друг много сериозен казус, а именно - липсата на държавна детска болница, което е особено важно за спешните случаи. Как НДСВ вижда справянето с проблема практически? Покрай темата имаше много бурни дебати и по отношение на сградата на болницата.
Ами, пак се връщам на горния въпрос – къде е анализът, къде е диалогът, къде е общественото обсъждане. Всички политици в бъдеще трябва да знаем, че света се променя, а ние трябва да сме в крак. Това, че сме изостанали дигитално, сега става натиск и няма връщане назад. Как да ви дам отговор, като няма анализ? Къде е той се питаме от НДСВ?
Нека преминем към българския производител. Какво пише във вашата политическа платформа по отношение на земеделието? С какви конкретни средства ще мотивирате фермера да увеличава продукцията си и да не я продава след това на безценица?
Знаете ли, в предизборните програми на много партии чух, че имат решение на проблема. Аз ще ви разиграя една ситуация – аз искам да инвестирам в 1000 дка, на които ще гледам зеленчуци, ще ги взема на аренда за 10 години и искам да са поне 1000 дка, за да мога да обработвам земята и отглеждам продукцията с машини, знаем че няма работна ръка. Отивам в землището на селото и се оказва, че моята е земя е раздробена на 150 парчета по 7 дка всяко и разпръсната в радиус от 20 км. След това научавам, че имам някакви споразумения, с които земеделците с някакви декларации си окрупняват земята и правят по-големи блокове. В службата по зедемелие ми казват, че това обединение важи само за 1 стопанска година! Добре де, аз искам да купя машини, искам да си изградя и система за поливане, по моя бизнес план ще ми трябва 10 години тази земя. Хайде сега обещавайте развитие на фермерството.
Решението - мъртво роденият закон за Земята от 2019 г. и промяна в още 8 наредби. Но не чух никоя политическа партия да говори за това. Ето затова споделям - НДСВ искаме промяна на моделите и имаме готови решения, защото знаем за тях.
Борбата с корупцията и сякаш насвиващия се сив сектор е тема, която намира мястото си във всяка сфера в България. Какви ще са действията Ви за справяне със спекулата и даването на пари "под масата"?
Сивият сектор влияе върху корупцията, като те взаимно се подпомагат и ускоряват, и води до нелоялна конкуренция. Тук идва едно друго предложение на НДСВ – държавността! Къде е тя? Има ли достъчно контрол от държавата? Държавата знае ли къде всъщност е сивият сектор? И какво е направила, отново ви давам пример – искате плочки в банята, този майстор, който ще наемете, няма как да работи цяла година, той работи, когато е повикан. Какво решение му предлагаме, за да му вземем данъците? Фирма и плащаш данъци цяла година, ами ако работя само 100 дни? Мога ли да платя данъци само за тях?
Дребният бизнес трябва може дa cи ĸyпи пpaвoтo зa ocъщecтвявaнe нa дeйнocт зa oпpeдeлeн пepиoд oт вpeмe (и тaĸa да бъде дaнъчнo тaĸcyвaн), нaпpимep зa 10 дни.
Намаляване на административните пречки и опростяване на процедурите. Въвеждането на онлайн регистрация и обмяна на информация между административните звена по електронен път. Улесняването на регистрацията на работници - за сезонни работници в селското стопанство, хотелите и ресторантите - ето това са част от решенията със сивия сектор.
И накрая ще ви дам един жокер, трябва ли да имаме закон, а не наредба, за опаковките и как той ще повлияе на републиканския бюджет и сивия сектор? Отговорът е доверете се на НДСВ.
*Купуването и продаването на гласове е престъпление