Първи март е един от най-любимите български празници, който предизвиква радост и добро настроение както сред децата, така и сред възрастните. С него се поставя символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. На този ден хората подаряват и се окичват с мартеници, усмихнати и с надежда за едно ново, по-добро начало. Навсякъде по света пролетта се посреща с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с пищен празник, изпълнен с много традиции.
Всяка година пред сградата на Община Пловдив на пл. „Стефан Стамболов“, представители на Общински читалищен съюз – Пловдив закичват пловдивчани с мартеници, изработени в ателиетата на читалищата. Традицията ще бъде спазена и на 1 март в 10.00 часа, момичета, облечени в носии, заедно с читалищните секретари ще гостуват на Кмета Костадин Димитров и ще поздравят администрацията. Най-голямата мартеница ще украси входа на сградата. Тя е изработена в ателието на НЧ „Н. Й. Вапцаров-1928“ - гр. Пловдив.
По покана на екипа на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на община Пловдив, талантливите възпитаници на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив подготвиха украса за „Баба Марта“ - арка със стилизирани елементи от български шевици. Тя вече е поставена, заедно с пейка на пл. „Стефан Стамболов“ на разположение на всички желаещи да поседнат и да си направят снимки и селфита.
Арката и мартениците на дървото в съседство са дело на ученици от 9а клас и 11а клас, специалност „Сценичен костюм“, под вещото ръководство и напътствия на техните преподаватели: Димитър Чонов – преподавател по „Скулптура“, Анета Зомбори - преподавател по „Конструиране“, специалност „Сценичен костюм“, Рада Хаджийска – водещ преподавател по специалността „Сценичен костюм“ и Николай Томов - директор.
Мартеницата е един от най-обичаните български символи. Най-често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинността, новото начало, а червеният олицетворява живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците трябва задължително да се засукват на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие. Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но в последствие всички започнали да си ги разменят.
