Над 400 млн. евро ще минат през бюджета на Пловдив през 2026 година, но зад внушителната финансова рамка остава много по-важният въпрос – какво ще остане за града след похарчените милиони.

Според общинските съветници от „Продължаваме промяната – Демократична България“ проблемът не е в едно или друго бюджетно перо, а в начина, по който Пловдив продължава да се управлява – без достатъчна проектна готовност, без големи реформи, със силно централизиране на средствата и с твърде малко ресурс за районите, които ежедневно трябва да решават проблемите пред домовете на пловдивчани.

„Бюджетът е най-ясният документ за това как едно управление разбира развитието на града. При над 400 млн. евро обща рамка вече не е достатъчно да показваме списъци с обекти и намерения. Трябва да можем да кажем какво реално ще се промени в Пловдив и какво ще остане след този мандат“, категорични са общинските съветници от ПП–ДБ.

Една от най-сериозните въпросителни са разходите за външни услуги. За тях в Бюджет 2026 са предвидени 42,468 млн. евро – повече от 10% от цялата финансова рамка. Сумата дори надхвърля всички капиталови разходи от собствени приходи, които са 41,142 млн. евро.

За ПП–ДБ проблемът не е просто в размера на тези средства. При десетки милиони евро публични пари трябва да е ясно какви услуги се купуват, защо са необходими, как са се променяли разходите за тях и най-вече – какво получава Пловдив срещу тези пари.

Съветниците припомнят, че са поставили същия въпрос и преди година. Отговорът обаче продължава да не се вижда достатъчно ясно в бюджета. В същото време за облагородяване на градската среда и инфраструктурата, която ежедневно се използва от пловдивчани, са предвидени около 22 млн. евро.

„Когато за външни услуги даваме повече, отколкото са капиталовите разходи от собствените приходи на града, е напълно основателно пловдивчани да питат какво получават срещу тези пари. Не след година, не в поредния отчет, а ясно и конкретно сега“, посочват от групата.

Сериозни въпроси има и в приходната част. При рекорден брой сделки и нови жилища в експлоатация планираната събираемост на данъка върху недвижимите имоти е по-ниска спрямо 2024 година. В същото време от общо 138 млн. евро собствени приходи се очакват около 28 млн. евро от нови сделки.

Според ПП–ДБ така Пловдив остава хронично зависим от застрояването – градът понася натиска от все по-интензивното строителство, докато значителна част от собствените му приходи продължава да зависи именно от имотния пазар.

„Това е модел, който сам се храни от презастрояването. Повече сделки носят повече приходи, но повече строителство означава и по-голям натиск върху улиците, трафика, зелените площи, детските градини и цялата градска инфраструктура. Пловдив не може безкрайно да финансира настоящето си за сметка на качеството на живот в бъдеще“, заявяват общинските съветници.

Още по-сериозен според тях е проблемът с проектната готовност. Средствата за проектиране остават скромни на фона на мащаба на инфраструктурните проблеми, които Пловдив трябва да решава.

В бюджетните материали отново присъстват множество обекти и намерения. Но между „имаме идея“, „подготвяме проект“, „кандидатствали сме“ или „чакаме държавно финансиране“ и готов проект с осигурени средства, график и срок за изпълнение има огромна разлика.

„Големите градове не започват да проектират, когато някой отвори програма за финансиране. Те имат готови проекти и когато парите се появят, могат да започнат работа. Пловдив твърде често прави обратното – първо чакаме възможност за финансиране, а после започваме да мислим какво точно ще правим“, посочват от ПП–ДБ.

На този фон стои и един съвсем конкретен въпрос – как в оставащите три месеца на 2026 година ще бъдат разходвани около 65 млн. евро от капиталовата програма, които към момента не са усвоени.

За съветниците това е поредният знак за разминаването между бюджетните намерения и реалното им изпълнение.

„Пловдив има прекалено много проекти, които години наред живеят в планове, презентации и политически изказвания, но така и не стигат до реализация. Инвестиционна политика има, когато зад проекта стоят документация, финансиране, график и екип. Иначе имаме списък с обещания, който удобно може да бъде прехвърлен и в следващия бюджет“, категорични са от групата.

ПП–ДБ отново поставя и проблема с парите за шестте района на Пловдив. Именно районните кметове посрещат ежедневните сигнали за разбити тротоари, кални междублокови пространства, детски площадки, осветление, зелени площи и малката квартална инфраструктура. Финансовият ресурс обаче остава силно концентриран в голямата община.

„Хората не се интересуват кой е първостепенен и кой второстепенен разпоредител с бюджет. Те виждат дупката пред блока, разбития тротоар и детската площадка, която чака ремонт. Не може районните кметове да носят отговорността пред гражданите, а да нямат достатъчно средства, за да решават проблемите им“, заявяват съветниците.

Към това се прибавят забавянията и проблемите при обществените поръчки. Като показателен пример от групата посочват процедурата за инфраструктурата за автоматизиран контрол чрез камери в зоните с ниски емисии. Първата поръчка беше прекратена след установен проблем с избрания ред за възлагане, след което Общината трябваше да започне процедурата отново.

Според ПП–ДБ след почти цял управленски мандат все по-трудно подобни случаи могат да бъдат обяснявани като отделни грешки.

„Една забавена процедура може да е грешка. Един неподготвен проект също. Но когато през поредни бюджети виждаме недостатъчна проектна готовност, неизпълнени капиталови програми, забавени процедури, централизирани средства и липса на големи реформи, това вече не са отделни случаи. Това е начин на управление“, категорични са общинските съветници.

За тях размерът на бюджета сам по себе си не е постижение. Над 400 млн. евро могат да изглеждат впечатляващо на хартия, но истинската оценка идва от резултата.

„Не е важно колко милиона са минали през бюджета и колко проекта са показани на презентация. Важно е какво реално е променено. Кой голям инфраструктурен проблем е решен? Коя мащабна реформа е проведена? Кое общинско предприятие работи видимо по-добре? Коя административна услуга е преобразена? Коя голяма транспортна реформа е завършена? Кой стратегически проект е започнат от това управление, финансово осигурен и доведен до резултат?“, питат от ПП–ДБ.

След почти цял мандат, според групата, отговорът вече не може да бъде поредният списък с бъдещи намерения.

„Големият въпрос на Бюджет 2026 не е колко ще похарчи Пловдив. А какво ще остане на Пловдив след похарченото. Виждаме милиони за довършване на започнатото, но твърде малко за следващата голяма крачка на града. А Пловдив не може всяка година да харчи стотици милиони, докато бъдещето му остава за следващия бюджет“, заявяват общинските съветници от ПП–ДБ.