След 15-годишно отсъствие България се завръща на сцената на Венецианското архитектурно биенале. Това е 18-ото издание на Биеналето, то ще се проведе от 20 май до 26 ноември тази година, а темата на форума е "Лаборатория на бъдещето".
Конкурсът за кураторски проект за националното участие стартира на 20 декември 2022 и предизвика голям интерес. 34 проекта бяха разгледани от 8-членно жури под председателството на проф. д-р apx. Тодор Булев, председател на УС на Съюза на архитектите в България. То класира на първо място проекта "Образованието е придвижването от тъмнина към светлина" (Education is the movement from darkness to light), с куратор арх. Борис Тикварски и автори арх. Борис Тикварски, Александър Думарей, белгийски архитектурен фотограф. Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш, Костадин Кокаланов.
В основата на идеята са "следите от обитание, обезлюдяване и по-конкретно - изоставените училища в България". Експозицията ще проследи "алтернативно бъдеще - бъдеще, белязано от спад и обезлюдяване".
Започна обратното броене до началото на Венецианското биенале
Именно изборът на тази мрачна перспектива предизвика остри реакции у критици и конкуренти, насочени както срещу идеята, така и срещу провеждането на конкурса. В предаването "Кой говори" Борид Тикварски коментира проекта, идеята зад него и ролята на архитектурата да служи на хората с куратора му. Младият български архитект, който от години живее в Нидерландия.
Художникът Недко Солаков за изкуството в България и Венецианското биенале
Снимка: Александър Думарей
Как се роди идята за този проект?
"Решихме, че е много важно да участваме, поради факта, че тези конкурси не се случват толкова често. Ние се движихме по темата дадена на биеналето. Тя се фокусира върху Африка като континент с най-младо население, но и всъщност всички съпътстващи проблеми там като невинаги добро здравеопазване и т.н. Направихме паралел с България и в много неща се оказа, че сме в пълна противоположност с тях", сподели Тикварски.
Книговезец и бижутери представят България във Венецианското изложение на занаятите Хомо Фабер
"Ние сме на първо място по отрицателен демографски прираст. Търсихме някакъв архитектурен образ, който да олицетворява този проблем. Попаднахме на един белгийски фотограф - Александър Думарей. Той доста добре олицетворява този проблем. Свързахме се с него, той беше много ентусиазиран. Този форум е голяма възмоност да покажем нещата, които мислим", добави той.
Няма език за съвременното изкуство в България
Вие ще покажете една мрачна прогноза как може да се развие бъдещето на България. Защо избрахте такъв провокативен подход?
"Бъдещето трябва да стъпи на стоящето. Това е реалното състояние на тези училища. Ние не променяме изображението, което е представено. Това има голяма опасност да се превърне в бъдеще. Проектъът е критичен към настоящето, но това е процес, на който ние може да повлияем. Има поргноза, която казва, че населението на България в следващите 30 години ще намелее с още 20 процента. Всичко зависи от нас обаче, ние можем да повлияем на тези процеси", категоричен е артистът.
Художникът, който рисува прах, ще представя България на Венецианското биенале
Снимка: Александър Думарей
Естетика ли е архитектурата или решаване на социални проблеми?
"Архитектурата трябва да бъде обитавана от хора. При липсата на хора архитектурата вече има друга стойност. В Европа се говори за тези проблеми отдавна. Важното е да се говори, да се търсят нови погледи и да се търсят хора, които мислят за бъдещето", отбеляза Тикварски.
"Как живеем" ще ни представя на Венецианското биенале за изкуство
На този етап конкурсът предполага да бъде показана само концепция, която ще бъде облечена в реална форма после? Как ще изглежда тя?
"Във Венеция има две зони, в които се провежда биеналето. Нашият павилион е в центъра на Венеция, в стар манастирски комплекс. Пространството е много интересно. Трябва да бъде разделено на три зони - приемна; зона с елементи от изоставените училища; и зона, в която хората могат да получат повече информация и да разсъждават дали този процес, свързан с бъдещето, е обратим и дали може да се намери баланс", сподели архитектът.
НСИ: Образованите жени не раждат деца
У нас се чуват критики, които казват че този проект не е най-подходящото което би трябвало да представлява страната ни.
Проблемът е многопластов, същевременно образът, който сме намерили на това нещо, би предизвикал интерес в по-широка публика. Важното в тези форуми са разговорите, които са се случили по време на тях и това което е останало у посетителите, след като си тръгнат. Темата е подходяща, защото тези проблеми са твърде големи, за да предизвикват някаква своевременна реакция у хората. Те се развиват в дълъг период от време. Глобалното затопляне например е също доста засегнат проблем на биеналето. При демографските проблеми е сходен механизмът на реакция у хората и за нас е важно за това нещо да се говори", сподели той.
Габровска област е на последно място по раждаемост
"Много хора мислят, че архитектурата се занимава просто с проектиране на някакви обекти, но тя е изкуство. Всичко се прави за хора. Това не са някакви свободностоящи обекти на които се наслаждаваме, а те трябва да са в отговор на потребностите на хората. Ние имаме опит в участието на конкурси и сме си разработили механизъм, който работи и нашите произведения да бъдат класирани високо на такива конкурси. Този успех бе голяма изненада за нас, защото невинаги очакваме да спечелим", заключи артистът.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
