"Промяната в Изборния кодекс преди избори е неподходяща практика, която подсказва, че партиите се опитват да гарантират своите позиции с оглед на нови избори. Оказа се, че тази тема доминира над останалите през последните седмици. Самата технология на гласуване не решава проблема с все по-голямото недоверие към политиката. Да се смята, че запазването на сегашния начин на гласуване или промяната му, ще повлия на избирателната активност е или лицемерно, или наивно." Това заяви пред държавното радио конституционният съдия Янаки Стоилов, бивш служебен министър на правосъдието и бивш депутат от БСП в няколко парламента, цитиран от БГНЕС.
Граждани излязоха на протест пред НС срещу хартиената бюлетина (снимки)
"Въвеждането на машините постигна един очевиден резултат – рязкото намаляване на недействителните гласове", отчете той, като добави, че вероятно има косвено отражение и върху контролирания вот и преправянето на протоколи. Но там, където живеят по-бедни хора или има силни корпоративни структури, това въздействие не е премахнато напълно“.
Хартиената бюлетина скара партиите (обзор)
По негови думи по-перспектнивно би било „да се мисли за промяна в избирателната система, а не в начина на гласуване".
„Ако оценяваме, че партиите не са в състояние да мотивират обществото за участие в изборите, при смесена избирателна система, те ще търсят повече авторитетни хора. А когато се явяват и в лично качество, ангажиментите им към избирателите ще бъдат по-големи. За това обаче не се говори, защото би намалило ролята на тези, които се наричат лидери“, коментира още той.
Нинова: Не можем да изтеглим законопроекта, това решава НС
"Изцяло мажоритарна система пък би донесла рискове от друго естество и влияние на фактори като финансовите средства и достъп до медии", отчете конституционния съдия.
"Най-големият сблъсък между партиите не е по въпросите на политиките, които ги различават, а по начина на позициониране на следващи избори", обясни още той.
Има решение на Конституционния съд от началото на 90-те години, според което конституцията изисква след избора на ръководството на парламента, президентът да започне консултации. „Той има възможност да прецени темпото на тези консултации. Логиката на конституционния процес е след конституиране на парламента, едно от първите действия да бъде това по сформиране на правителството. В момента нито президентът бърза, нито партиите изискват да засили темпото“, каза Стоилов.
Според него президентът вероятно иска да избегне риска от съвсем бързи избори, ако в рамките на всички мандати не бъде сформирано правителство. „Този процес може да приключи някъде около Ивановден. Това означава, че изборите ще се проведат не по-рано от март. Те няма да са в средата на зимата и кампанията да съвпадне с най-неблагоприятния период“.
Вероятно следващата седмица ще приключат консултациите и по-следващата трябва да бъде връчен проучвателен мандат на първата политическа сила, каза още той.
„Ако той не бъде успешен, има възможност за някаква гъвкавост във времето. При положение, че не се реализира и вторият, президентът трябва да връчи в 7-дневен срок мандат на трета политическа сила, определена от него. Тази парламентарна група също има възможност да проведе консултации“.
След цяла нощ заседания, депутатите върнаха хартиената бюлетина
Партии, които заявяват сходство във възгледите, са най-ожесточени в отношенията помежду си, а други, които се разминават, заявяват, че са склонни да си партнират в евентуално управление, каза още Стоилов.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
