Американците биха искали да използват румънската военна база „Михаил Когълничану“ за интервенции в Близкия изток. Бившият външен министър Емил Хурезяну казва пред PRO TV, че това би означавало активиране на роля, която би поставила Румъния на картата на интересите на САЩ, съобщи bTV.

Хурезяну обясни, че Румъния няма активна роля в конфликта в Близкия изток, но обществеността трябва да бъде по-добре информирана за ролята на страната ни в НАТО, включително за приемането на американски войници.

„Трябваше да си зададем този въпрос, когато се присъединихме към НАТО, когато се присъединихме към Европейския съюз. НАТО е отбранителен съюз, но един отбранителен съюз предполага, че в даден момент е способен да се защити. Бих казал, че искахме да активираме роля, която да ни постави на картата на американските интереси. Искането дойде“, каза Хурезяну.

„Другите европейски страни също имат отношение, да кажем, двусмислено, в същата степен. И ние, разбира се, не сме активната страна в този конфликт. Ние сме в стратегическия контекст на Северноатлантическия алианс и имаме едни и същи интереси, имаме един и същ дневен ред“, добави бившият външен министър.

Румъния трябва да подкрепи искането на Съединените щати за допълнително военно присъствие, свързано с кризата в Близкия изток, но решението трябва да бъде обяснено ясно на обществото, коментира Емил Хурезяну.

Какво всъщност се обсъжда
По думите му в публичното пространство вече се говори за твърде много неща наведнъж – самолети, танкове Abrams, модернизация на полигона в Смардан, окръг Тулча, Северна Добруджа, и разширяване на базата „Михаил Когълничану“. Хурезяну обаче настоява, че към момента официалната информация е по-ограничена.

Той твърди, че става дума основно за „дислоциране на инструменти за подпомагане на американските военни“ в базата „Михаил Когълничану“, а не за незабавно прехвърляне на бойни самолети. Възможно било да бъдат изпратени самолети за дозареждане във въздуха, средства за наблюдение и специализирани радари за по-широк контрол на въздушното пространство.

Хурезяну припомня, че „Михаил Когълничану“ и базата в Девеселу не са нови елементи в румънско-американското сътрудничество. Базата в Девеселу, по думите му, е била замислена още отначало като част от противоракетната защита срещу балистични ракети с голям обсег.

Днес, казва той, темпото на събитията е различно и „всичко се случва на бързи обороти“.

Ще стане ли Румъния мишена
Експертът не отрича, че Румъния е в обсега на ирански ракети със среден и голям обсег, които според него могат да достигнат до 2500 километра. Но отбелязва, че преди евентуална заплаха да стигне до румънска територия, има „много други структури на НАТО“, които биха могли да се намесят.

Затова и неговият извод е, че Румъния не трябва да мисли за сигурността си извън рамката на Алианса.

„Партньорството със Съединените щати е най-сигурната гаранция за нашата сигурност в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план“, казва Хурезяну.

Защо отговорът трябва да е „да“
По оценката му румънският отговор на американската молба за увеличаване на военното присъствие в базите трябва да бъде положителен. Той не вижда сериозна политическа сила в страната, която да постави под съмнение подобна стъпка. Дори партии, които са по-критични към ЕС, според него поддържат ясно проамериканска позиция.

Хурезяну подчертава, че става дума не за влизане на Румъния във войната, а за действия в рамките на стратегическия контекст на НАТО и на двустранното партньорство със САЩ. Той изрично отбелязва, че Алиансът не е поискал колективна военна намеса и че основните действащи лица в сегашния конфликт са Израел и Съединените щати.

„Никой няма интерес да превръща конфликта в Залива във война на НАТО и Европейския съюз“, казва той.

Европа – ангажирана, но двусмислено
Бившият министър описва европейската реакция като „двусмислена“. Според него Франция и Великобритания са едновременно въвлечени и странят. Париж държи значително военно присъствие в Средиземно море, официално с аргументи за сигурността на Кипър и стабилността в Ливан, а Лондон първоначално е ограничил използването на определени бази, след което е дал други възможности на американците.

Испания, по думите му, демонстративно отказва подкрепа, докато Италия е изпратила по-ограничени сили. Германия е по-предпазлива. Хурезяну смята, че европейските страни често действат колебливо, а понякога и лицемерно, когато става дума за големи геополитически кризи.

Какво трябва да направи Румъния
Най-важното за Букурещ според него е не само да вземе решение, но и да го обясни. Хурезяну настоява президентът, министърът на отбраната и външният министър да комуникират по-активно със обществото, за да няма страхове и изненади.

„Ние сме на карта – по наша воля, чрез решенията на демократично избрани институции през последните 35 години“, казва той.

Според него Румъния живее в опасен регионален контекст – до войната в Украйна, напрежението в Молдова и на фона на турбуленции в Близкия изток, както и на растящо обществено безпокойство заради цени, дефицит и реформи. Затова страната има нужда едновременно от външна сигурност и вътрешна политическа кохезия.

Хурезяну завършва с призив политиците първо да въведат повече ред и съгласие в собствения си дом, а след това да търсят доверие и подкрепа от обществото за решенията в сферата на сигурността.