Тази година проектът „40 до 40“ представя и няколко екипа. Христо Борисов, Стоян Митов, Тодор Лилков и Иван Митов са създателите на  мобилното приложение „Гражданите“ https://grajdanite.bg/ за заснемане на нарушителите на пътя. Гражданите ти позволява да упражниш граждански контрол на пътя, като снимаш и покажеш всеки “гражданин” в нарушение. Много хора в България нарушават Правилника за движение по пътищата безнаказано пред очите на всички. Докато четете това изречение, се регистрират приблизително 5 нарушения. Основната причина е липсата на култура на пътя. Органите на реда не могат да реагират на всички сигнали и на гражданите им се налага да търпят всякакви своеволия. Липсват и възможности за граждански контрол. Мисията на екипа е да помогне на един сериозен проблем в нашето общество.

Четирима души, едно признание. Ще кажете ли по една думичка за себе си.

Стоян: Завършил съм Английската гимназия в София, Американския университет в Благоевград  и там се запознах с Христо. Работя в IT индустрията. Занимавам се с бизнес развитие в една IT компания.

Иван: Аз съм брат на Стоян.Имаме една година разлика. Аз пък съм завършил Немската гимназия в София и университета Freie в Берлин. Работих известно време в Германия, отново в IT индустрията. Прибрах се преди известно време в България и в момента се занимавам се с уеб разработка и с два стартиращи бизнеса.

Ти шофьор ли си ?

Иван: Не мога да кажа, че съм идеалният шофьор, защото все още се уча.

Как така си съосновател на приложение, което следи за нарушения по пътищата, а не си шофьор ?

Христо: Ако мога да се намеся - това всъщност е хубаво, защото има хора, които използват приложението grajdanite.bg и не са шофьори. Има и много пешеходци, които виждат нарушения, снимат и подават сигнал. Така, че дали сме шофьори или не, всеки е участник в движението по един или друг начин.

Христо, ти с какво се занимаваш ?

Христо:  И аз съм IT човек. Завърших Американския колеж, както Стоян спомена. Работя в софтуерната индустрия вече 8 години. В  момента работя като продуктов мениджър в една българска софтуерна компания.

Вие сте приятели, както разбирам, освен, че сте свързани с това приложение.

Тодор: Всъщност да. Познаваме се от около 5 години и правихме доста неща заедно, преди да започнем това с grajdanite.bg. Всеки от нас е имал някакви успешни или не опити за стартиране на бизнес. Това, което ни е липсвало е социалния аспект. Идеята е не просто да печелиш пари, а да носиш на хората някаква добавена стойност. С това си начинание виждаме как променяме средата около нас и това ни радва.

Разкажете как започна всичко и как го развихте с времето?

Иван: Искам да споделя, че този проект започна благодарение на нашето приятелство.  В продължение на една година си събирахме пари и ги инвестирахме в бизнес, който да започнем заедно. Мислихме за много идеи, но един ден Христо предложи да стартираме нещо, свързано с проблемите на пътя.

Христо: Искахме да направим нещо заедно и да инвестираме повече време в нов бизнес и идея. Това се случи преди около 2 години. Миналият септември се върнах от САЩ, където бях за няколко седмици по работа и тогава след голяма часова разлика, ми се наложи да шофирам в София. Тогава забелязах колко много нарушения имаше около мен „за добре дошъл в България“. В момента, в който реших, че няма да дам предимство на хора, които го взимат неправомерно, един голям джип премина в насрещното с идеята да се включи преди мен в движението. Тогава реших да си сваля стъклото на прозореца и да почукам на неговия, за да разбера защо бърза толкова, отвътре видях един добре облечен господин, на който му стана много неловко. Той беше много смутен от ситуацията. Така на една от следващите ни приятелски срещи, на които обсъждахме потенциални бизнес идеи, аз подхвърлих, че можем да направим нещо, свързано с културата по пътищата, идентифицирането на нарушителите и показването на проблемите на пътя.

Каква е реакцията на хората, които използват приложението, постигате ли ефект ?

Христо: Вече има над 30 хиляди качени снимки на нарушите, от будни граждани.

Тодор: Приложението се използва много лесно. За да използвате приложението, трябва да имате операционна система на телефона Android или IOS, това са най-популярните. Регистрирате се и когато видите нарушението различно естество, можете да го снимате, да качите снимка с регистрационния номер на нарушителя и да опишете нарушенията му на пътя. Мога да илюстрирам с лична история как работи приложението. Малко след като пуснахме приложението, видях, че един от сниманите автомобили е всъщност на майка ми. Тогава видях, че тя има две нарушения. Показах й снимките и й казах, че има опция да се извини на човека, който е подал сигнала. Тогава тя ми каза, че има прекалено много приложения и не би искала да има още едно. Тогава аз й казах, че както тази снимка е достигнала до мен, тя може да бъде споделена в социални мрежи – фейсбук, туитър и други. Тогава могат да я видят приятелите й, колегите й, шефът й…Точно 5 минути след това тя изтегли приложението, извини се, а подалият сигнала беше приел извинението и премахнал снимката с нарушението.

Иван: Има случай, в които нарушителите ни пишат засрамени, че няма да нарушават вече правилата. Това например след  непозволено паркиране на тротоар, когато майка с количка, която не може да премине качва снимка на нарушителя. Когато гражданин подава сигнал срещу друг, елементът на социална ангажираност е друг. Затова приложението предлага да се извиниш и така искаме да предизвикаме учтивост, солидарност. Идеята е не само да посочиш грешка, но след това да има друг ефект и продължение, така и хората си взимат поука.

Сравнително малко обаче се извиняват, на фона на подадените сигнали, нали така ?

Стоян: Да, така е. Причината е, че то се използва от около 30 хил. души за сега, а ако го нямаш, няма как да видиш, че си нарушител. Ако си го изтеглиш има опция да потърсиш по регистрационния си номер снимка на нарушение. Ако вече са регистрирани и избера опция „радар“, те ще бъдат известени, ако някой ги снима. В момента е малко „кокошката или яйцето“, както със всяка социална мрежа. Трябва да се натрупа по-голяма маса от хора, за да има глобалния ефект.

При по-сериозни нарушения, не се ли изкушавате да публикувате снимки в по-големи социални мрежи – фейсбук например ?

Тодор: Начинът, по който работи приложението е, че при качване на снимка, тя веднага може да бъде споделена в социалните мрежи. Интересното при нас, за разлика от другите социални мрежи, в които веднъж публикувана снимка, нарушителят не може да я изтрие, премахне. С бутон „извини се“ ние изтриваме снимката не само в самото приложение, но и ако тя е споделяна в други социални мрежи. Така и нарушителят има право на ответна реакция и обяснение.

Да, това може да има и образователен ефект. Какво постигнахте до сега и после накъде ?

В момента около 29 хиляди граждани  използват това приложение и споделят за нарушения на пътя, като могат да ги изпращат до съответните институции. Успяхме да покажем и на различните бизнес, че има значение какво се случва с техните фирмени автомобили на пътя. Има много фирми, които притежават брандирани коли, а правейки те нарушения, злепоставят самата компания. Макар да обучават своите служители в тази посока, все още има много нарушения на точно от такива шофьори. Затова в бъдеще искаме да покажем, че нашето мобилно приложение не е краткосрочна инициатива, а има за основа стабилен бизнес модел. Тенденция  в момента е социални каузи да започват да функционират като бизнес, за да могат да оцелеят дългосрочно. Така ние създадохме един портал, чрез който всяка компания може да следи своите фирмени автомобили. Това става, като се въведат регистрационните номера на наличните им автомобили и системата/ приложението ги известява, когато някой от тях има нарушение. Първата компания, с която започнахме да работим в тази посока е Speedy, тъй като те имат много голям автомобилен парк.

Доволни ли са?

Да, разбора се. От една страна това е инвестиция в културата на пътя, а от друга страна, че са социално отговорни.

Да се върнем на проекта „40 до 40“. Как реагирахте, когато разбрахте, че сте избрани ?

Тодор: Имаше изненада, тъй като ние виждахме този проект като представящ отделни хора, а не екипи. А иначе първата ни реакция беше, че всъщност сме под 30 години. Имаме много познати, сред номинираните. Това, което много ни харесва в проекта е, че разказватеисториите на всеки от „40 до 40“, се опитвате и да ги обедините в една група от хора, които по някакъв начин са успешни. Това е много по-въздействащо да покажеш група от хора, а не единични случай.

Най-ценното, което научих от родителите си…

Христо: Това, че когато имаш доверие в един човек, няма граници за това, което той може да направи.

Тодор: Да си оправям стаята, защото хаосът в стаята  може да премине и в други сфери.

Иван: Може би това, че когато животът те постави в рамка, ти трябва да се опитваш да я променяш, а не да останеш в нея.

Стоян: Да не чакаш някой друг да свърши нещо, а де са постараеш ти да го направиш или промениш.

Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва…

Христо: Гражданинът Христо.

Тодор: Нещо смешно, може би комедия.

Стоян: Шевица. Свързаността на хората и начинът, по който се казва нашата компания. Много е важно хората, да действат заедно.

Иван: Може би нещо като „Бандата на Оушън“, защото съм екипен човек.

Като малък исках да стана…

Христо: Футболист. Вече го смених с тениса, защото е по-културен спорт.

Тодор: И аз може би футболист, макар като малък да ме привличаше боклукчийският камион.

Иван: В най-ранна възраст Батман, иначе и аз бях ориентиран към спорта, но баскетбол.

Стоян: И аз исках да стана футболист, но по-скоро заради отборната игра.

Бих искал да променя…

Христо: Културата и средата, в която живеем.

Тодор: Културата на пътя, защото в световен мащаб 1 млн. и 22 хил. души умират от пътни инциденти  всяка година. Също така е причина за контузии и смърт във възрастовата група 15 – 29 години.

Иван: Трябва да се промени мисленето на хората. Трябва да сме малко по-непримирими и сами да променяме нещата, които не ни харесват.

Стоян: Най-важното е да не чакаш някой да дойде и да ти оправи „къщичката“, а да се захванеш с основите, а след това ще намериш съмишленици, които да помогнат.

 

Благодаря ви за този разговор. Надявам се, че след него ще имате още повече хора, които ще започнат да използват вашето приложение.