Продължаваме да ви запознаваме с новите 40 до 40. 

Дарик радио за пореден път избира 40 млади лидери в различни области, които живеят в България, променят не само за себе, но и средата около себе си, за да стане това едно по-добро място за всеки един от нас. Днес в “40 до 40” Ви представям Димитър Димитров,  програмист, преподавател  и  инициатор на програмата RailsGirls.

RailsGirls дава възможност на жени от всякакви възрасти и професии да опитат професията на web програмиста. Целта е да се разчупят стереотипите, че това е професия само за мъже и да им покаже, че всеки може да се справя в тази сфера. Той стои и зад инициативите: Бъдещето е код, Фондация "Общество", Europe Code Week, Foundation Open Media, Bansko Mountain Film Festival. В момента води курс по програмиране във Факултета по математика и информатика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Здравейте! Добре дошли в студиото.

Димитър: Здравейте!

С 21 номинации тази година. Това е почти рекорден брой номинации. Защо така гледате скептично? Скромен сте сигурно...

Димитър: Не знам какви са числата.

Впечатляващо е това което правите.Звучи много интересно. Защо, а как Ви хрумна? Имаше дефицит в тази област или какво се случи?

Димитър: Не в минало време, все още има дефицит. В смисъл, че има недостиг на IT кадри и има дисбаланс. Мъжете все още са повече от дамите в тази сфера, което обективно погледнато няма причина да е така.

Но пък програмистите и IT специалистите са повод за национална гордост, а в България това е една от най-бързо развиващите се и най- успешните професии. Капацитета на българите е завладял почти целия свят, без да преувеличавам много. Но защо жените не са част от тази професия?

Димитър: Много интересен въпрос и има исторически причини до известна степен това да е така.  Преди години в началото на тази сфера, която се развивала, жените са били част от тази професия и даже има много големи имена жени, които  са били пионери в различни аспекти на програмирането и на IT технологиите, както ги познаваме днес. В някакъв момент може би около 80-те има една особена кампания, в която просто започва да се рекламира, че това е мъжка професия и че инженерни и технически специалности са по-скоро за мъже. Оттогава има някакъв дисбаланс, който се получава и до днес. Не може да бъде преборен.

Аз не бях се замисляла допреди да се подготвя за вашето гостуване защо жените рядко избират тази професия. Но може би и аз като жена с такова мислене ще разбера ако разбием няколко митове за програмистите. Това е скучна професия, така ли е? Няма творчество, емоция, чувственост? Стоиш пред един компютър и…

Димитър: Компютъра и клавиатурата са средство. Всичко останало идва от човека. Възможно е да е скучно, ако ние си го направим скучно. Възможно е и да е интересно, творческо, да създаваме, да променяме неща около нас. Изключително мощен инструмент е програмирането. То е просто инструмент.  За някои е медиен чук в ръката. Зависи какво правим. Това е просто един инструмент, с който можем да правим много интересни неща. Можем ако сме творческа личност или креативна личност да използваме този инструмент по такъв начин.

Програмистите изкарват много пари за стандартите на България.

Димитър: Това е вярно.

И Слава Богу, че е така и че има такива хора.

Димитър: Това е наистина инструмент, с който да си изхранваме прехраната, да живеем добре, да си развиваме бизнеса и да си реализираме идеите. Определено статистиката показва, че може би няколко пъти над средната за страната заплата е това, което един несъвсем начинаещ програмист би могъл да взима.

С какво се опитвате Вие да привлечете жените? Какво им обяснявате? Вие сте  преподавател и инициатор.  Какво им разказвате на жените?

Димитър: Това е големият въпрос, на който се опитваме да намерим отговор и пробваме различни подходи. Първото нещо, което трябва да направим е да адресираме тези стереотипи, които така или иначе ги има. И това е, че програмирането изисква човек да е много добър в математиката. Ако не е добър в математиката- няма нищо да стане, а това не е съвсем така. Че е страшно сложно, че на жените им липсва логическа мисъл- всякакви неща сме чували. Нито едно от тези неща не е вярно и това трябва да адресираме първо. Това е нашият голям проблем- да стигнем до точка, в която човек може да си повярва, че може да се справи и от там нататък да пробва и нещата да започват да се случват.

При вас как започна всичко? В “40 до 40” все забравям да питам гостите на колко са години, защото 40 до 40- годишни млади хора се номинират. Вие на колко сте?

Димитър: На 29.

Как започна всичко при вас? През личния пример е много важно посланието..

Димитър: Интересен факт е, че като бях по-малък се занимавах пак с техника. Занимавах се с електричество, електроника. Като малък съм си връзвал някакви неща, играл съм си, без да разбирам много от теорията, но ми беше много интересно в практически аспект. И доста ненавиждах компютрите. Смятах, че никога няма да се занимавам с това нещо. Имах стереотипи в главата си може би. Но около 15 годишен ми взеха компютър моите родители и скоро след това ме записаха на един курс, просто за да пробвам, и оттогава се запалих страшно много от това, че аз мога да седна и да правя с двете си ръце нещо, което преди това съм използвал само и не съм имал представа как мога да създам.  И оттогава нещата тръгнаха по тази наклонена плоскост и няма излизане вече

А до къде е мащаба ви да стигнете? Защото виждам, че бързо се случват нещата при Вас. И другият ми въпрос, не от любопитство само, е защо го правите в България? Защо не заминете за Съединените Американски Щати, примерно, където може да се чувствате пък по-добре?

Димитър: Защо не заминах? Защото тук се чувствам добре. Това е най-простият отговор. Програмистите живеят в един балон, според мен. Живеем до голяма степен онлайн. Ако искаме можем да се изолираме от неприятните неща, които се случват около нас. Ако изкарва достатъчно пари един човек, така че да не се притеснява за ежедневни неща, това му е достатъчно да се чувства добре, според мен. И винаги в страна, която е роден, като че ли е по-лесно да се живее отколкото да се направи усилието да се емигрира, от една страна. От друга страна аз смятам, че емиграцията поне на този етап за мен би била нещо като да кажа: “Предавам се. Аз не мога да се справя тук. Не мога да подобря тук нищо.” И все още не съм готов да кажа такова нещо. Вярвам в хората. Вярвам, че коректността може да победи и че с достатъчно усилия нещата се придвижват напред в правилната посока. И ми се иска в тази наша държава, в която има много проблеми за решаване да дам своя малък принос към някои от нещата. Много е интересно, много е предизвикателно, всъщност.

Да, така е на 29 години е интересно и предизвикателно. На 39 може би по различен начин ще изглеждат нещата. Но кажете ми, моля Ви, дадох Ви за пример Америка, защото от там са историите за успех, които започват от един малък квартален гараж на Стив Джобс, примерно, и завършват с покоряване на целия свят. А тука от България не чувам много такива истории…

Димитър: Не, са много, но има. В IT сферата има такива и неотдавна една голяма българска фирма с много голям брой служители беше световно призната и купена от една американска за немалко пари.

Милиони бяха. Аз много се гордеех и опитваме се да направим интервю с тези млади готини хора, обаче те не дават интервюта. Но това е по-скоро изключение. По-скоро правилото е фалита на КТБ, да кажем…

Димитър: В IT сферата фирмите до голяма степен аутсорсват своя труд. Тоест предоставят труда си за чужди идеи. Малко са наистина фирмите, които развиват свой собствен продукт, който е световно признат. Просто може би липсва все още тази масова нагласа за това, че един човек може да вземе една идея и да я докара до работещ бизнес модел. Но лека-полека това се променя. Има активна start-up общност,в която се случват някакви неща.

Можем ли да кажем съотношението в България? Колко мъже и колко жени програмисти има?

Димитър: Спорен въпрос, но може би около една-трета или по-малко са жените и мъжете съответно са две-трети.

А колко хиляди програмисти има в България? Много ли са?

Димитър: Не мога ди Ви кажа. Ще спекулирам, но са много .

Това е хубава и бързо развиваща се професия, в която освен умения технически се изисква и фантазия. Как се промени средата около теб? Какво видя, усети с очите си, с кожата си, с тялото си?

Димитър: В следствие на това, което правя ли?

Да.

Димитър: Това, което видях е как пътя, съдбата на няколко човека се променя.  Дори на един човек да се случи пред очите ти за нещо, което ти си направил или група от хора заедно са направили е нещо уникално и си заслужава всички усилия. Реално, имаше няколко примера, които просто започнаха да се занимават с това нещо вследствие на нещата, които ние правим.

Чувстват се удовлетворени, щастливи. Какво по-хубаво то това, наистина?! Да виждаш щастливи хора! Сега към теб. Най-ценният урок от твоите родители е…

Димитър: Може би това, че трябва човек да се отнася с уважение към децата си, уважение като на равнопоставен човек и да вярва в потенциала им. Така са се отнасяли винаги моите родители към мен и това ме е направило до голяма степен човека, който съм в момента и аз не бих искал да се отнасям към когото и да е друг по различен начин.

Снизходително, неуважително? Ти си щастливец наистина! Ако имаше филм за теб, той щеше да се казва?

Димитър: Аз не мисля, че си заслужава да има филм за мен. Но може би щеше да има нещо общо с моето име и с името на една марка шоколадови бисквити, които много обичам- бисквити “Анелия”. В рамките на шегата, разбира се.

Искам да променя.. Как би продължил това изречение?

Димитър: Искам да променя повече хора да се усмихват по-често, да е по-цветно и да не е толкова сиво обкръжението ни.

В контекста на този отговор, мога ли аз сега да стана програмист, да се запиша в тази програма, която ти си инициирал, разработил и да се опитам да стана програмист без да имам много логическо мислене, само елементарни познания на компютър word, excel ?

Димитър: Преди да отговоря само ще уточня, че не съм измислил и инициирал цялата тази програма. Аз имам някакво участие, но не е изцяло мое дело. Но конкретно на въпроса- да, може. Аз лично вярвам, че всеки може да стане каквото поиска стига да вложи достатъчно време и усилия. Естествено не става без време и усилия, но може съвсем практически погледнато в рамките на половин до една година човек да придобие достатъчно умения, за да бъде нает някъде като начинаещ в тази сфера, което не е никак много като време.

Разбира се, че не е и си заслужава. Като малък исках да стана… Много важен въпрос.

Димитър: В интерес на истината, нямам спомен да съм си представял една конкретна професия като съм бил малък. Винаги съм се занимавал с технически неща и това ми е било интересно. Нямам никакъв спомен да съм искал да стана боклукчия, пожарникар, полицай, президент или нещо такова. Просто нямам спомен и според мен това не е лошо, защото трудно на такава възраст човек да си фиксира една единствена професия и да я преследва. По-скоро като е малък, човек трябва да е любопитен към целия свят около него и да изследва и да види накъде ще го отвее вятъра.

Любопитството е безценно качество за цял живот. То наистина спасява от старостта и от други неща. Мисля, че добър финал на нашия разговор ще бъде въпроса, на който не ми отговори преди това. Докъде се простират мечтите ти, идеите ти?

Димитър: Много ми се иска по някакъв начин да се променят хората повече в посока на това да са по-позитивни, по-търпеливи и повече да мислят за другите. Ако мога да правя нещо в тази посока се опитвам да го правя. Ако си говорим за мечти, това, което си мечтая е, че нещо се е случило дали заради мен или заради някои други външни сили. Просто е подобрило света около нас, така че хората да не правят такива неща, каквито се случват в момента в Близкия Изток, в Африка, други градове по света. Да няма възможност да стигнат до такова състоя в ума, че да решат, че това е ок.

Това беше добър финал на нашия разговор. Успех на какво да ти пожелаем в момента? Нов проект?

Димитър: Проекти има много. На тези, които вървят в момента- просто да се случват. Това е напълно достатъчно.

Добре. Благодаря за този разговор!

 

Димитър: И аз благодаря!