35 години от падането на Берлинската стена: Краят на една епоха в разделението на Европа

На 9 ноември 1989 г., е разрушена Берлинската стена, разделяща западната от източната част на Берлин. Берлинската стена е издигната между Източен и Западен Берлин на 13 август 1961 г. с решение на правителството на ГДР, припомня Българската телеграфска агенция.

Берлинската стена е дълга 155 км, има 302 вишки и се е състояла от 45 000 бетонни блокове със заоблен връх, чиято цел била да затруднява опитите за бягство. На 9 ноември на пресконференция след заседанието на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) са прочетени новите правила за пътуване, регламентирани в нов закон и обсъждани на заседанието. Според тях източногерманците можели да пътуват отвъд стената, без да посочват защо отиват там и без да доказват, че имат роднини в Западна Германия.

В 22:24 часа на 9 ноември БТА съобщава новината в официалния си международен бюлетин:

Берлин, 9 ноември 1989 г. /БТА/ В ГДР влязоха в сила нови правила за частни пътувания зад граница и за отпътуване от ГДР на друго постоянно местожителство, предаде информационната агенция АДН. По решение на Министерския съвет на ГДР, отпътуването от ГДР може да става през всички гранични пунктове на границата на ГДР с ФРГ и Западен Берлин. Това решение влиза незабавно в сила и ще действа, докато Народната камара приеме съответните закони. Разрешенията за частни пътувания зад граница ще се издават в кратки срокове и отказ ще има само в изключителни случаи, посочва АДН. На съответните паспортни отдели са дадени указания да издават незабавно визи за отпътуване от ГДР на друго постоянно местожителство.

Новините около ситуацията в ГДР в следващите дни са публикувани в служебния бюлетин С-1 на БТА, където коментарите и реакциите в динамичната обстановка на промени са проследени много подробно. Още в следобедния служебен бюлетин от 9 ноември 1989 г. БТА пише: 

Съобщения за ГДР 

Лондон, 9 ноември 1989 г. /Ройтер/ Великобритания призова вчера Източна Германия да разруши Берлинската стена и да насрочи свободни избори след оставките на кабинета и на Политбюро. 
"Оставката на Политбюро е историческа стъпка. Народът на Източна Германия протяга ръка към реформите. Режимът не може повече да му откаже това право, заяви говорител на британското външно министерство. Берлинската стена е символ на една система, която се отричаше от мнозинството. Тази система трябва да бъде премахната, както трябва да бъде премахната и стената." 

Берлин, 9 ноември 1989 г. /АП/ Източногерманският ръководител Егон Кренц призова за закон, гарантираш свободни, демократични избори, а група изтъкнати комунисти днес заявиха, че Берлинската стена може скоро да се превърне в "реликва от миналото". Изказванията на Кренц и на други партийни представители по въпроса за свободни избори оставиха неяснота относно това дали партията е готова да се откаже от 40-годишния си монопол върху властта.

Същевременно група от 15 източноберлински комунисти и учени изпратиха писмо до Централния комитет, в което предлагат Берлинската стена да бъде срутена в близко бъдеше. 
"Можем да си представим дори в предвидимото бъдеше, че стената ще стане реликва от миналото", ако се подпише споразумение със Западна Германия, което би предотвратило "евентуални щети за икономиката на Източна Германия", се казва в писмото, адресирано до ЦК на ГЕСП и отпечатано от "Берлинер Цайтувг". Писмото е озаглавено "Какво очакваме от пленума на Централния комитет".

Източен Берлин, 9 ноември 1989 г. /ДПА/ Снощи повече от 25 000 жители на Нойбранденбург се събрали на демонстрация на централния градски площад след богослужение в черквата "Св. Йоан”. На носените от тях плакати имало надписи с искания за свободни избори и за нови формулировки в проектозакона за пътуванията в чужбина. Според агенция АДН главният кмет Хайнц Хан се изказал между другото за незабавното свикване на Народната камара и за избор на ново правителство, както и за нов избирателен закон. Атмосферата била напрегната. Прозвучали възгласи на недоволство и свиркания, когато станало дума за персоналните решения на Десетия пленум на ЦК на ГЕСП. След богослужение демонстрация с 10 000 участници се състояла и в Халберщадт. Те също настоявали за свободни избори.

Отварянето на границата очаквано предизвиква коментари:

Вашингтон, 10 ноември 1989 г. (АП) Белият дом заяви вчера, че решението на източногерманското правителство да разреши на своите граждани да пътуват свободно е важна крачка към демократични реформи в страната. "Винаги сме призовавали и подкрепяли свободата на движение, посочи говорителят на президента Марлин Фицуотър. Решението на Източна Германия е важна крачка към мирни и прогресивни демократични реформи. Изглежда, че това решение е положителен отговор на желанията на източногерманския народ, които той заяви така категорично през последните месеци. След обяд с президентката на Филипините Корасон Акино държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър заяви, че предоставената на източногерманците възможност да пътуват свободно е "много положителна стъпка", която САЩ ще приветстват.

На Капитолийския хълм ръководителят на демократическото мнозинство в Сената Джордж Мичъл каза, че решението на Източна Германия може да се окачестви почти като "символично разрушаване на Берлинската стена". Той призова Източна Германия и Горбачов "да направят последната крачка и да съборят самата стена". Лидерът на републиканците Робърт Доул заяви, че "Берлинската стена и всичко, което тя символизира, се руши, както се руши и комунистическата държава, построила тази стена". "На този етап обаче ние не би трябвало да правим нищо, което би наляло ненужно повече масло в огъня", предупреди той.

Пред журналисти вицепрезидентът Дан Куейл посочи, че "днешните събития са наистина забележителни. Стената все още не е разрушена, но сега много източногерманци преминават през нея". Запитан дали това означава, че терминът "желязна завеса” вече не съществува, той заяви: "Не зная дали този термин вече не съществува, но сигурно е, че тя като че ли се повдига." Според него това определение "със сигурност днес вече не е приложимо". "Нещата се случват с такава бързина, че нищо вече не може да ни изненада", подчерта Куейл.

Западен Берлин, 10 ноември 1989 г. (Ройтер) Изненадващото отваряне на източногерманските граници бе първата сериозна стъпка към истински реформи, но след нея би трябвало да последват и свободни избори, заяви днес в интервю за Западноберлинската телевизия съоснователката на опозиционната група "Нов форум" Бербел Болай. Тя посочи, че е необходимо време, за да свикнат нетърпеливите източногерманци с мисълта, че могат да преминат през Берлинската стена, и за да решат дали да останат в родината си, управлявана от комунистите.
"Според мен това бе единствената стъпка, която показа достатъчно убедително, че тук предстоят промени, каза тя. Но това бе първата стъпка." Болай изрази убеждение, че обещаните от комунистическата партия свободни избори също ще станат реалност. 

Атмосферата от онези дни е пресъздадена в материала на кореспондента на БТА Хубен Хубенов:

Берлин, 10 ноември 1989 г. (Кор. на БТА Х. Хубенов) Посрещнати с шампанско, прегръдки и сълзи от радост, над десет хиляди берлинчани преминаха снощи пеша, с мотори, велосипеди, със собствените си трабанти и с метрото през граничните пунктове в Западен Берлин, показвайки на граничарите единствено паспорта си. Много повече заминаха за близките до границата западногермански градове, възползвайки се от вчерашното решение на Министерския съвет на ГДР за отменяне на досегашните сложни процедури за издаване на паспорт и виза при посещение във ФРГ и в Западен Берлин.

Както съобщи снощи правителственият говорител на ГДР Волфганг Майор, Министерският съвет е решил до изготвянето и приемането от Народната камара на Закона за пътуванията в чужбина и за постоянно изселване от ГДР да бъде въведена незабавно в сила временна опростена процедура за преминаване на границата с ФРГ и със Западен Берлин. Кратковременното посещение в Западен Берлин или във ФРГ се урежда  вече само с поставяне на печат на съответния граничен пункт, а молбите за постоянно изселване се разглеждат в съкратени срокове от службите на народната полиция.

Това решение предизвика обяснима еуфория сред гражданите на ГДР. Цяла нощ не спря километричният поток от желаещи да посетят роднини и близки в Западен Берлин или просто да разгледат града. Централната улица "Курфюр стендам" и другите булеварди в центъра на Западен Берлин бяха запълнени от многохилядно човешко множество. На някои  места по Берлинската стена се бяха изкачили хора от двете страни на границата и се прегръщаха. Други танцуваха край нея. Няколкостотин жители на ГДР преминаха през Бранденбургската врата, където няма граничен контролен пункт, и се срещнаха там със стотици западноберлинчани. Граничарите запазиха самообладание и благоразумно призоваха събралите се на граничната територия да се разпръснат.

В ранните утринни часове потокът тръгна в обратна посока - от Западен към Източен Берлин. По данни на западно берлинската радиостанция РИАС почти всички преминали снощи границата са се върнали тази сутрин по домовете си, а броят на поискалите да останат в Западен Берлин граждани на ГДР е незначителен.

Събитията предизвикват международен отзвук:

София, 10 ноември 1989 г. (БТА) Решението па правителството на ГДР да отвори западната си граница е тема на многобройни коментари от страна на политици и в печата по целия свят, както се вижда от съобщенията на западните осведомителни агенции. 
Италианският вестник "Кориере дела сера" като че ли резюмира реакциите на Запад със следния коментар: "Тухлите са все още там... Но от вчера Берлинската стена е само оптическа измама, напомняща за един кошмар, който тегнеше над Европа близо З0 години. Предназначението на тази стена да разделя една държава и един континент е към своя край." 

Западногерманският политик Вили Брандт, който беше кмет на Западен Берлин, когато стената бе издигната, заявил днес в интервю пред АП: 

"Направена бе една огромна и много важна крачка към обединяването на Германия. Берлинската стена ще падне, Берлин ще живее. Ветровете на промените, които духат из Европа, не могат просто така да отминат Германия."

На въпроса дали "събитията в Източна Германия са необратими" Брандт отговорил: "Само използването на сила може да върне назад извършващите се мълниеносно промени. Но аз не вярвам, че в ГДР има някой, който би направил това. Девети ноември бе началото на мирна революция, която ще остави разделението на Германия в историята."

Западногерманският вестник "Билд" коментира още по-емоционално събитията в ГДР: "Най-после го постигнахме! Стената е отворена. Това е първата стъпка към обединението!

Френският "Фигаро", обхванат от същата еуфория, подчертава в редакционна статия: "Западът нанесе икономически, морален и идеологически нокаут на Изтока. Очевидно източногерманският ръководител Егон Кренц, който изглежда да е повече горбачовист, отколкото Горбачов, е предопределен да остане на власт. Той измисли една перестройка на висока скорост."

Британският "Дейли експрес" с едри букви на първа страница казва: "Адио на стената!"

От своя страна в. "Индипендънт" смята, че "Европа отново става цяла".

Британската министър-председателка Маргарет Тачър заявила днес пред журналисти: "Отварянето на Берлинската стена е голям ден за свободата. Мисля, че то е прелюдия към събарянето ѝ." Тя добавила, че е наблюдавала по телевизията "ликуването на източногерманците". "Радвах се заедно с тях. Невъзможно е да бъде потискано желанието на хората за свобода."

Запитана дали събитията вървят към "обединяването на двете Германии", Тачър отговорила: "Е, вие много бързате. Нека засега да направим само първата крачка. Сега задачата е в Източна Германия да бъде изградена една истинска демокрация." Тя отправила също похвала към съветския ръководител Михаил Горбачов, "без чийто кураж нищо от това, което става сега, не би било възможно".  

Що се отнася до реакциите на Изток, западните агенции цитират изявление на говорителя на съветското външно министерство Генадий Герасимов на пресконференция днес. Той приветствал решението на ГДР да позволи на своите граждани да пътуват свободно, но подчертал: "Бон трябва да има предвид факта, че една политика, целяща промяна на границите, не би била от полза за никое правителство в Европа... В ГДР бе въведен нов режим за пътуване, но границите си остават." Герасимов заявил също, че Съветският съюз е изненадан от бързината, с която протичат събитията в ГДР. "Ние се безпокоим само от евентуална нестабилност. Това е исторически момент. Надяваме се, че всичко е за добро." Ройтер съобщава за следното изявление на съветския министър на външните работи Едуард Шеварднадзе пред шведски журналисти: "Това е много мъдро и важно решение."

На 3 октомври 1990 г. влиза в сила Договорът за обединение на Германия, подписан на 31 август 1990 г. в Берлин от Федерална република Германия и Германската демократична република, съгласно който двете държави се обединяват в една държава под името Федерална република Германия. Договорът е одобрен от парламентите на двете страни на 20 септември 1990 г. Денят на влизането в сила на договора се отбелязва като национален празник на страната – Ден на германското единство.