В самия център на днешния град се издига един от символите на Севлиево - храмът „Свети Пророк Илия”. Трудно е да се установи точно от кога датира той, но най-вероятно е съществувал на това място още в края на ХVІІ век - от тогава датира дейността на църковната община, засвидетелствана с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „Свети Никола” на 5 март 1749 г. от севлиевски поклонници, водени от църковния епитроп.
През първата четвърт на ХІХ век, участието на църковната общност във всички области на обществения живот се отразява в Парусията на църквата „Свети Пророк Илия”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга е заведена през октомври 1824 г., запазена е във фонда на Историческия музей и е част от постоянната експозиция.
Севлиевци се грижели за материалното благополучие на църквата и в Записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 маази /складови помещения/, 2 фурни, множество църковни книги, покъщнина и одежди и няколко хиляди гроша.
През 1834 г. старата севлиевска църква „Свети Пророк Илия” е обновена „изоснови”. На 29 февруари 2024 г. Исторически музей - Севлиево извърши наблюдение и заснемане на дълбоко прокопан изкоп, плътно до северната страна на храма, по време на ремонтни дейности, благодарение на оказаното съдействие от техническия екип по проекта. Първите изводи, които могат да се направят са, че е засечена част от оригиналния зид на старата сграда на църквата, която е била възобновена от родолюбивите севлиевски граждани през 1834 г.
Предишната сграда, по спомени на стари севлиевци, е била с доста по-скромни размери. Наблюдението показва, че тя е била с дължина около 10 м. Основите ѝ отстоят на 1 м от съвременния терен. Градежът е сух, без спойка. Над него е направена замазка от хоросан за подравняване и е издигната новата църква. Дебелина на зидовете на новата църква е 1 м, установи археологът на музея Надежда Ботева.
На мястото, където новата, без отстъп е стъпила върху старата основа, на разстояние от 2 метра един от друг има 4 отвора с приблизителни размери 10 х 10 см, вероятно за отводняване. Преди да продължи иззиждането, старите основи са заринати с насип от пръст, примесена със счупени керемиди и малко въглени. От северната страна, до стълбището за вратата на дълбочина 1.50 м е регистрирано погребение, което не е изненада, тъй като християнските погребения са се извършвали в продължение на столетия около църквите. Целостта на гроба не е нарушавана, заради голямата дълбочина и непосредствената близост до основата на сградата.
От старата църква и до днес са запазени 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 г. За новия красиво изработен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от т.нар. ”царски ред” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов изпълнил поръчката за някои от иконите от „горния ред”. Иконостасът, дело на майсторите Никола Матеев и неговия син Йонко Марангозчията, е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени с изящество, което е трудно да се опише.
В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на академични художници и великолепно допълва красотата на куполи, арки и пандантиви. След специализирани реставрационни дейности по стенописите и част от иконите в началото на ХХІ век, старият Божи храм в Севлиево отново искри с цялата си непреходна красота.
Преди 110 гадене, в чест на 80 години от възобновяването е издигната и камбанарията на храма, а през 1934 г., по повод 100-годишнината, е построено новото синодално здание. Църквата „Свети пророк Илия“ в Севлиево фигурира в публичния регистър на НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) като културна ценност с национално значение.
