Историята на най-големия съвременен град в България датира още от Древността. Във времето София е сменила няколко имена - Сердика, Улпия Сердика, Триадица, Средец. И въпреки че днес я познаваме като столица, тя не винаги е била град с водещо значение за България.
С какво е специален град София?
В централната част на българската столица и днес са видими античните римски пътища, доказателство на развитието на древното средище. Археологията на гр. София доказва, че за Римската империя Сердика е била важен транспортен, търговски и духовен център.
Първата крепостна стена на града е построена по инициатива на император Марк Аврелий в края на II век. В началото на IV век император Константин Велики разширява града и изгражда втора външна крепостна стена. Не него се преписва и крилатата фраза “Сердика е моят Рим”, тъй като е обичал да прекарва време в този модерен за времето си търговски и духовен център.
Разположението на града е позволявало да се направи връзка между Азия и Централна Европа, както и да се осъществи контакт между Северна и Югоизточна Европа. Това е и причината следващите завоеватели да оценят значимостта на този град.
Как София става столица?
Въпреки стратегическото си местоположение, в средновековната история на българските царства тя не е избрана за административен център.
След Освобождението Българското Княжество трябвало да си избере столица. По идея на историка и държавник проф. Марин Дринов София е предложена за централно средище на българската държавност. Той е бил част от гражданското управление начело с княз Черказки.
Проф. Дринов обосновал предложението си с това, че София има стратегическо централно местоположение, намира се на кръстопът между Централна Европа и Азия, естествено защитено от планини поле и възможност за разрастване на града. Отбелязани са били и природните ресурси като въглища и злато в близост до гр. София, които щели да осигурят бързо развитие на индустрията.
На 03 април 1879 г. (по нов стил) на заседанието на Учредителното събрание във Велико Търново Найден Геров изказва нуждата от избор на столица за Княжеството. Единственото предложение е било за град София и то единодушно е прието в същия ден.
Работата по изграждане на модерна българска столица започва мигновено. Първият градоустройствен план на София като столица е изготвен от инженер С. Амадие. За неговото осъществяване са назначени изключителни архитекти, които са били последователи на Виенската строителна школа. Примери са Константин Йованович - австрийски архитект с български произход, който е проектирал сградата на Народното събрание; австриецът Фридрих Гюнангер, проектирал Духовната семинария; арх. Йордан Миланов, завършил обучението си във Виена и проектира окончателно сградата на Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Тези сгради и още много други създават цялостната визия на център до днес. Работата на видните инженери и архитекти се е съхранила във времето и е придала един аристократичен облик на столицата. Модернизмът, Сецесионът и други архитектурни направления в комбинация с многопластовата археология правят София интересна и за туристически посещения от цял свят.
Автор: Мила Манчева, стажант-репортер
