Т. нар. „стратегически дела срещу публично участие“, известни още като „дела шамари“ заради английската си абревиатура SLAPP, най-често представляват граждански дела за клевета и намеса в личния живот. Обичайно те се завеждат срещу журналисти и неправителствени организации, за да ги откажат от огласяването на факти за конкретни публични фигури. Европейският съюз определя това като техника, която ограничава свободата на изразяване, предава Euronews.
Главният редактор на Mediapool пред Дарик: Ако се стигне до съд, Mediapool ще изчезне
Според проучване на Коалицията срещу SLAPP делата в Европа – в периода от 2010 г. до 2021 г. са заведени най-малко 570 подобни дела. Близо 10% от тях са срещу едно-единствено лице – малтийската разследваща журналистка Дaфне Каруaна Галиция.
Повече от пет години след смъртта ѝ – нейната сестра, Корин Вела, продължава да търси справедливост.
АЕЖ-България призова „Лев инс“ да оттегли иска срещу Mediapool
"Беше ѝ много трудно. Както знаете, тези съдебни дела целят да отнемат времето и ресурсите на човек. И излизат скъпо, защото трябва да се защитите, да плащате на адвокати. Освен това от всички 47 дела срещу нея – 5 бяха наказателни, тоест с тях се занимаваше и полицията. И можеше да се стигне до затвор. Всичко отнема време и пари. Но тя беше достатъчно силна, за да се бори срещу това", казва Корин Вела.
53-годишната Дафне Галиция умира през 2017-а, при бомбен атентат, насочен срещу нея. Трима мъже са осъдени за убийството ѝ. Повечето дела, заведени срещу журналистката приживе, продължават да са в ход и след нейната смърт. Най-близките ѝ хора са принудени да се изправят в съда отново и отново.
„Лев инс“ съди Mediapool за 1 милион лева
Един от исковете е предявен от бившия премиер на Малта, Джоузеф Мускат. Той не го оттегля, дори след убийството на Дафне по време на неговото управление.
"След като беше убита, петте наказателни дела за клевета паднаха автоматично, защото нямаше как да продължат. Но другите 42 граждански дела бяха наследени от съпруга на Дафне и синовете ѝ. Аномалия в нашия закон е, че делата за клевета се наследяват след смъртта. Много е несправедливо, защото основният свидетел е мъртъв. Години след убийството на Дафне бившият министър-председател Джоузеф Мускат и съпругата му – Мишел, все още я съдят. Дори днес. Звучи ужасяващо, когато го изричам на глас. Бившият премиер все още съди мъртва журналистка", казва още Корин Вела.
АЕЖ призовава Лъчезар Иванов и адвокат Менков да оттеглят жалбите си срещу автори от BIRD.bg
На ход е ЕС: Страните членки работят по директива срещу „делата шамари“
Случаят на Дафне Галиция вдъхнови създаването на европейско законодателство, което да защитава журналистите и неправителствените организации от съдебни дела, заведени заради работата им. Т.нар. anti-SLAPP директива беше предложена от Европейската комисия миналата година.
Тя обаче не е сред приоритетите на Швеция като председател на Съвета на Европейския съюз. Корин Вела допълва, че първоначалният вариант е бил редактиран, с което документът е станал безполезен.
Български журналисти все по-често са съдени за клевета
"Ако има силна директива, съдебните дела няма да бъдат наследявани. Смисълът на директивата е да сложи край на „делата шамари“ в Европа. Ако няма силна директива, на практика няма нищо. В сегашния си вид документът дава по-малко от това, което беше обявено миналата година. Тогава Европейската комисия предложи минималните изисквания. Сега премахнаха важни клаузи като преждевременното прекратяване на делата за клевета, обезщетенията за ответника и гаранциите за неговата защита. Предлага се и премахването на т.нар. „трансгранични дела“. Така директивата е не само неефективна, но и противоречи на целта да защитава засегнатите", обяснява сестра на Дафне Каруана Галиция.
Според Корин Вела към момента директивата не предпазва журналистите напълно от т.нар. трансгранични дела, при които обичайно ищецът и ответникът са в две различни държави.
Собственикът на „Билд“ и „Политико“ съкращава кадри заради замяна на журналисти с изкуствен интелект
Защитата на фактите: Как ЕС ще предпази журналистите и НПО-тата от SLAPP делата
„Трансгранично дело може да има и в случаите, в които е засегната повече от една държава от Европейския съюз. И това беше предложено първоначално в директивата. Така например, ако и ищецът, и ответникът са в една европейска държава, но проблемът се отнася до река, която преминава през няколко държави, това също ще се счита за трансграничен случай. Това беше първоначалното предложение“, смята Корин Вела.
Дафне Галиция също става жертва на трансгранично обвинение, когато малтийската банка Pilatus я съди за 40 млн. долара в американския щат Аризона.
Строги мерки и прозрачност: Как България може да се справи с корупцията?
"Искаме директивата да обхваща трансграничните случаи в пълния смисъл на думата. И да има ефективни мерки за защита срещу SLAPP делата, които да включват спиране на съдебните производства. Така, когато има „дело шамар“ срещу някой и той призове за предсрочното му прекратяване, искането му ще бъде уважено и делото няма да продължи", допълни Корин Вела.
На фона на спорните точки в директивата – Корин Вела се надява тя да бъде приета още тази година.
„Държавите ще трябва да се споразумеят. Но ако просто това е целта, ако бъдат уважени всички възражения на държавите, без това да е съобразено с целта на самата директива, ще се окажем в още по-лоша ситуация. Защото документът няма да бъде ефективен и ще постави ниски критерии. Той е известен и като закона на Дафне, на моята сестра. Ако не се справим тези проблеми, за мен ще бъде равносилно на предателство. Този закон беше предложен заради убийството на Дафне, защото той извади на светло ужаса, истинския ужас на „делата шамари“ и колко опасни са те за всички в Европа“, убедена е сестрата на Дафне Галиция.
Слънцето ще стане червен гигант и ще ни погълне? Интервю с ChatGPT
SLAPP делата в Европа: Близо 600 са подобните обвинения срещу журналисти и НПО-та
Въпреки че към момента са отчетени близо 600 случая на т.нар. „дела шамари“, включително и в България, това далеч не са всички.
„Опитваме да документираме всеки подобен случай в цяла Европа, за да покажем колко е обширен проблемът. Не знаем за всички дела. Има такива, които изобщо не са документирани. Има само един минимум, за който знаем със сигурност“, споделя Вела.
"Знам, че в момента има много голям проблем в България. Че заплашват медия. Но е важно да помним, че, макар журналистите да са основни мишени на SLAPP делата, защото те могат да говорят пред публика от няколкостотин души или дори милиони – дела се завеждат и срещу други обществени групи. Става дума за учени, за публични лица, за защитници на правата на човека и активисти. Така че, не говорим само за журналистите. А като цяло за защитата на правото да знаеш, да говориш, да пишеш и да си публично ангажиран в целия Европейски съюз", казва още тя.
Днес, докато близките на Дафне очакват справедливост за смъртта ѝ, Европейският съюз отличава журналисти с награда на нейно име.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
