Какви тайни крият старите сгради и улици, разказва Здравко Петров, създател на проекта "Исторически маршрути", в рамките на който организира културно-познавателни обиколки в столицата. Здравко Петров е изключително интересен човек, който разкрива онези тайни на градовете, за които изобщо не сте подозирали, че съществуват.
"Урбанистиката е наука за изучаване на градовете във всичките им измерения. Има много общо с тяхното развитие във времето, всичките проявления на града във времето и пространството", обясни той.
Здравко Петров отбеляза, че понякога само като тръгнем по една улица в някой български град, можем да видим няколко различни епохи. "Имаме от една страна разнообразие, от друга страна - контраст", допълни той.
"Всеки един град си има някакъв "код", който го отличава от всичко останало. За българските градове, и особено София, точно това преплитане на всички тези неща на едно място, това е духът на София – неговото разнообразие. Фактът, че можем да се разходим по римска улица и като погледнем нагоре да видим джамия, да видим халите от началото 20-и век и в същото време да видим сградата на ЦУМ с представителството на Сталинската архитектура в София", коментира Здравко Петров.
По думите му развитието на София не е равно, със сигурност има много специфични моменти. "Ако приемем една отправна точка - София в момента, в който е избрана за столица на България - това със сигурност е едно много интерсно време, но и безкрайно сложно", даде пример той.
Здравко Петров даде мнението си и за Паметника на Съветската армия: "Много често историята се използва като пропаганда и това е ясно. Трябва да започнем от това осъзнаване, че няма как да има Паметник на Съветската армия в центъра на София, но това не означава, че този монумент трябва да бъде заличен. Ние сме общество на крайностите. Имаме Паметник на Съветската армия, който е исторически недостоверен, защото Червената армия е била вражеска за царство България, но това не означава, да кажем, да го взривим. В такива ситуации е хубаво да видим какво са правили хората на запад. Примерно италианците, които имат едно много тежко фашистко наследство, там правилото е, че то не се бута, а се преосмисля. Разбира се, че няма как да има паметник на Мусолини, но то може да се освободи от своя оригинален смисъл, така че да носи памет, познание, да възпитава по някакъв начин. И за Паметника на Съветската армия със сигурност може да се намери някакъв креативен начин. По някакъв начин това място да разказва историята на София".
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
