Председателят на Съветът за електронни медии Бетина Жотева не изключи да бъдат наложени допълнителни ограничения в излъчването на руски телевизии у нас. В ефира на Дарик тя напомни, че СЕМ тази седмица спря излъчването на територията на страната на руските телевизии Russia Today и “Спутник”, както и на дъщерните им канали у нас.
Когато излезе пълният пакет на ЕС от санкции и когато са определени юридическите и физическите лица, които попадат под тях, ще проверим всички руски телевизии, които се излъчват на българска територия и ще вземем мерки, поясни Жотева.
Председателят на СЕМ Бетина Жотева беше събеседник в радиопоредицата на Дарик „За медиите – (само)критично”. Заедно с медийният експерт и преподавател проф. Нели Огнянова коментираха ограниченията, наложени в Европа и по света на излъчването на руски медии, обслужващи пропагандата на Кремъл.
Бетина Жотева напомни, че СЕМ е взел решението за спирането на Russia Today и “Спутник” още на 1 март, ден преди да излезе официалния регламент на ЕС, с който се забрани разпространението на държавните руски канали на територията на ЕС.
Тя е категорична обаче, че не може СЕМ да налага санкции на български медии, в които се показват проруски гледни точки. „Не можем да налагаме санкции за гости с проруски позиции, това е различна гледна точка и ние не може да налагаме цензура, освен в случаите в които е нарушен закона“, обясни Жотева.
Проф. Нели Огнянова подчерта, че когато се налагат ограничителни мерки, се търси справедливо равновесие между различни прави. „Няма съмнение, че това е намеса в свободата на изразяване. Никой не спори по въпроса, че налагането на ограничетелни мерки е намеса в свободата на изразяването. Въпросът е обаче дали всяка такава намеса е налагане на цензура и е нежелана?!? ЕС казва, че има хипотези, в които намесата се налага. Това е и глобално решение“, заяви проф. Огнянова.
Право на информация или свобода на дезинформацията
Тя напомни, че още от 2015-2016 г. ЕС се занимава с т.нар. хибридни заплахи и е започнала да работи интензивно с различните платформи. Като поясни по повод на т.нар. кремълска пропаганд, че там има широк спектър от услуги. Не само телевизионните програми, но и радиопрограми, които принадлежат към т.нар. линейни услуги. Има и съдържание на различните платформи – сайтове и приложения, на които също трябва да се реагира.
„Много и най-различни субекти напоследък реагират глобално на различни хибридните заплахи – не само националните регулатори, но и гражданите, както и бизнеса“, коментира Нели Огнянова. Тя даде за пример Appel, които не само са затворили Appel Store за Русия, но ще ограничи ограничи и реалните физически доставки на техните продукти там.
„Това няма да бъде без икономическа цена за компаниите, които се присъединяват. Бизнесът много активно се включва в противодействието на войната“, добави проф. Огнянова. Като даде за пример и мерките предприети от Туитър и Мета.
По думите на Нели Огнянова въпросът за ограничаване на някои от българските медии е въпрос, който е бил актуален и по време на пандемията. Когато се е коментирало правото на глас на тези, които са против здравните мерки.
„Когато регулаторът ограничава сега нещо, какво ограничава - правото на информация или нещо друго?!? Ако се вгледаме в програмите, които бяха спрени – там има напълно фалшифицирана картина на света. Там се казва, че Украйна няма признати граници, говори се че Украйна извършва зверства срещу рускоезичното население в Донецк или Луганск, за което няма доказателства“, обясни проф. Нели Огнянова. По думите й е реторичен въпроса дали става въпрос за право на информация или за свобода на дезинформацията.
„Ехото на Москва“ спира да съществува от днес
Радио „Ехото на Москва” спира да съществува от днес напрактика. Това е краят на това радио, доколкото с мнозинство на Съвета на директорите е взето решение за ликвидиране и на радиото и на уебсайта на медията. Това съобщи в ефира на Дарик Румяна Червенкова от „Капитал“. В редовната й рубрика „Из медиите по света“ тя напомни, че това е една от трите най-гледани и най-обичани независими медии в Русия.
Вече няма два потока на информация в Русия - държавните медии ретранслират позициите на Путин, но срещу независимите вече се прилага не само досегашния правителствен натиск, а вече много тежка цензура, характерна за диктатурите, с много тежки наказания, обясни Румяна Червенкова. Независимите медии са заплашени с дела за „държавна измяна“, като според техния Наказателен кодекс са предвидени до 20 години в затворническа колония.
Към „Новая газета“ все още не се е стигнало до крайната мярка със спирането на вестника. Вестникът направи допитване до читателите дали да продължи с езоповски език да информира за войната в Украйна. Всичките близо 4 500 читатели, отговорили на въпроса на вестника, категорично искат „Новая газета“ да продължи да излиза, независимо от налагащия се езопов език, добави Червенкова.
В рубриката „Златна малинка“ Иво Беров анализира как се представя войната в Украйна в медиите и в сайтовете, както и сблъсъкът на позициите в обществото и социалните медии. Още за „пуделите“ на чужди посолства срещу „евроатлантическите подлоги“ /думи в позицията на руското посолство у нас/ чуйте в коментарната рубрика на Иво Беров.
Чуйте целия разговор по темата в ефира на Дарик.
