Министерството на електронното управление ще създаде звено за мониторинг и анализ какво се случва с публикациите в социалните мрежи. То няма да следи отделни профили или групи във Фейсбук, а по-скоро ще анализира тенденции и кампании. Това обясни в ефира на Дарик министърът на електронното управление Божидар Божанов.
Министър Божанов и Александър Христов от Центъра за анализа и кризисни комуникации бяха гости в радиопоредицата на Дарик „За медиите – (само)критично”. Предаването беше посветено на мерките за противодействие на фалшивите новини, прокарвани през социалните мрежи.
„Държавата няма да прави център, който да следи кой какво пише във Фейсбук. Целта изобщо не е това. Всяка голяма компания, както и държавата трябва да има видимост върху това какво се говори за нея и политиките й. Например когато масово започне да се разпространява дезинформация, че няма да има бензин – държавата трябва да знае, че това се комуникира онлайн и проактивно да го оправергае или да даде истинската информация“, поясни в студиото на Дарик министърът на електронното управление.
Нужна е Стратегия за комуникационна сигурност
Центърът за анализи и кризисни комуникации излезе с инициатива преди дни 4 април – ден без тролове, в който да бъдат ограничени коментарите, напомни Александър Христов. По думите му се води информационна война – горе долу едни и същи общности прокламират политика в подкрепа на Путин, преди това срещу ваксините, а по-рано – срещу Стратегията за детето.
Спешно ни трябва Стратегия за комуникационна сигурност, заяви Александър Христов. Според него тази стратегия е част от голямата тема за националната сигурност. Подобна стратегия трябва да бъде приета на държавно ниво, като преди това е изработена от комуникационни експерти.
Стратегическата комуникация не е в правомощията на едно министерство, затова и ние като IT-министерство не се занимаваме с такъв тип комуникационни задачи и сме се фокусирали върху политиката за регулация на каналите за разпространение, уточни министър Божидар Божанов.
Той посочи, че има нужда от такава стратегия. Можем да предоставяме доклади от въпросното звено, за да са наясно съответните институции какъв е фона, в който се налага да комуникират, поясни министърът на електронното управление.
Пропутинската пропаганда в момента например при добро управление на комуникациите по-трудно могат да пробият съзнанието на хората, коментира Александър Христов. Той добави, че категорично държавата не може и не бива да влиза в ролята на цензор, но възможностите за реакция са различни – като предоставяне на изпреварваща и коректна информация, идентификация на потенциални кризи и т.н.
Държавата не може да влиза в ролята на „Роскомнадзор“
„Задачите на една европейска държава е много трудна в този контекст, защото тя не бива да бъде цензор, да казва кое е истина и кое не. Държавата не трябва да влиза в ролята на „Роскомнадзор“ и да спира и да казва кое отговаря на линията на партията например. Затова и всичко, което правим се води от този принцип“, коментира министър Божанов.
Той съобщи, че сме изпратили позиция в рамките на обсъждането в ЕС на Акта за цифровите услуги, който още не е приет, но смисълът е да регулира големи онлайн платформи.
„Проектът на този документ предвижда веднъж годишно големите онлайн платформи да предоставят доклад за това какви действия по модерация са извършвали – кого са изтривали, кого са блокирали и т.н. Ние предлагаме това да са доклади в реално време и да имаме справка на ниво държава“, обясни министърът. Според него това е лесно, защото онлайн платформите имат достъп до тези данни и могат да ги предоставят.
Александър Христов посочи, че спиралата на мълчанието действа така – когато има малка, но шумна група, а останалата част от обществото е мълчалива, постепенно дневният ред в публичното пространство се заема от шумните.
За дезинформацията като бизнес
Дезинформацията е бизнес и то печеливш, защото социалните мрежи печелят от вирулентността на троловете коментира в редовната рубрика „Из медиите по света“ редакторът на „Капитал“ Румяна Червенкова. Тя напомни, че тази седмица Илън Мъск е купил 9 процента дял от Туитър. „Мъск има над 80 милиона последователи в Туитър. В момента, в който той обяви покупката, стойността на компанията нарасна с 10 милиарда долара“, коментира тя.
Като напомни, че тези мрежи са много мощни – това не е само медия, не е само свобода на словото, но и бизнес и търговия.
Румяна Червенкова коментира и „свободата на словото“ в Русия през призмата на пост във Фейсбук от Алексей Навални, който е в затвора. Той пише, че е научил за чудовищните събития в Буча от новините във вторник, където е била съобщена позицията на Русия за „клането, организирано от украинските нацисти“. И още пак според този пост „провокацията Буча е подготвена от НАТО дълго и от най-високо ниво“ според руската пропаганда. Като „западната публика е била подготвена за тази провокация, в това число и чрез обвиненията на Байдън към Путин, че е касапин“.
За позицията на България по отношение на членството на Северна Македония в ЕС, за работата на съвместната историческа комисия и за публикациите в медиите там е коментарът на Иво Беров в рубриката „Златна малинка“.
Слушайте целия разговор в ефира на Дарик.
Подкрепата за „Дарик“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на „Дарик“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.
