„За медиите – (само)критично”: Бъдещето на обществените медии в България

Проф. Нели Огнянова и Проф. Д-р Веселина Вълканова

На бъдещето на обществените медии беше посветено днешното издание на радиопоредицата на Дарик „За медиите – (само)критично”. Събеседници по темата бяха деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Веселина Вълканова и медийният експерт и преподавател проф. Нели Огнянова.

Дискусията, която се организира тази седмица от ФЖМК за обществените медии е част от поредица дискусии, свързани с медийната среда в България, обясни в ефира на Дарик проф. Вълканова като домакин на събитието. По думите й акдемичната общност трябва да бъде по-ангажирана с проблемите на медийната среда не само чрез обучението.

Тя подчерта, че е нужно адекватно законодателство и се очакват промени в Закона за радиото и телевизията, които да бъдат придвижени от медийната комисия в НС. За да има медийна свобода професионалните общности и гражданският сектор трябва да са обединени, посочи проф. Вълканова.

По думите й освен финансирането, което беше основна тема, много по-важен проблем е моделът на управление на обществените медии. Освен тях има и търговски медии, където проблемът с комерсиализацията, с охотното прекрачване в ПР-а, в продажбата на влияние и имиджи са много сериозни проблеми, добави деканът на ФЖМК.

За промените в ЗРТ и бъдещето на фонд „Радио и телевизия“

Проф. Нели Огнянова напомни, че преди около две години беше внесен проект за промени в ЗРТ по инициатива на последното правителство на Бойко Борисов. Този проект беше внесен по инициатива на бившия финансов министър Владислав Горанов с аргумента, че ЗРТ трябва да бъде „привиден в съответствие със Закона за публичните финанси“. Зад тази формула финансовото министерство вижда изискване за закриване на Фонда „Радио и телевизия“.

Тя обясни, че този фонд, макар и предвиден в действащия медиен закон, не е проработил през годините. Смяташе се, че фондът е необходим, като разговорът беше откъде ще се захранва този фонд, допълни в студиото на Дарик проф. Нели Огнянова.

Разбирам, че в последно време – ако това се потвърди, отношението към Фонда „Радио и телевизия“ е променено в настоящия административен екип. Т.е. че се създава възможност фондът да бъде запазен, каза още проф. Огнянова. По думите й ако финансовото министерство даде нова интерпретация и прецени,че такъв фонд за радио и телевизия е възможен, то може да се разсъждава на оптимални форми и да се премине по нататък – да се преразгледа отново и да се обсъдят източниците на приходи в този фонд, явно по-голяма част отново ще бъде от държавния бюджет.

Друг казус е привеждане на ЗРТ към европейските изисквания, свързани с възможната държавна помощ. В България този разговор не се води особено задълбочено, а най-често с аргументите, че финансирането на обществените медии е голямо или малко, подчерта проф. Нели Огнянова. Според нея трябва първо да се разсъждава какви са мисията и задачите им и какъв публичен ресурс е нужен за тях.

По повод регулатора проф. Огнянова призна, че функциите на СЕМ в съвременния свят много се усложняват. Затова и сега се пита какъв да бъде регулаторът, като е безспорно, че са нужни гаранции за неговата независимост.

Търсачка за руски активи зад граница на олигарси и близки до Путин

В рубриката „Из медиите по света“ редакторът от „Капитал“ Румяна Червенкова разказа, че медиите и медийни организации са се заканили да вгорчат живота на руските олигарси, близки до Путин, за по-дълго време. „Във вторник Международният консорциум за журналистически разследвания на престъпността и корупцията даде началото на проект и го обяви на страницата си – нещо като регистър и търсачка за проследяване на руски активи зад граница, с амбициозната цел да идентифицира и каталогизира всеки актив в чужбина, принадлежащ на няколко десетки членове от управляващата класа в Русия“, разказа тя.

От деня на пускането си регистърът е включил подобни активи за над 17 милиарда долара, свързани с олигарси и помощници на режима на Путин, като от организацията уточняват, че имат още много да работят, съобщи Румяна Червенкова.

Тя разказа и за статия в „Ню Йоркър“, която се базира на книга на разследващата журналистка и дългогодишна кореспондентка в Русия Катрин Белтън. Нейната теза е, че след като е станал президент Путин е продължил да управлява държавата и икономиката й като мафиотски дом, само че държавен. Като е направил това чрез внимателен контрол на уж независими бизнесмени като Абрамович. Това са първото поколение постсъветски капиталисти, които Путин се е заел да постави под държавен контрол.

Така според авторката започва да се появява феодална система, при която собствениците на най-големите руски компании, ще работят като наети от държавата мениджъри. Тези олигарси са като мафиоти, които се отчитат на боса и тяхното богатство във всеки един момент зависи от Путин и Кремъл, посочи още Румяна Червенкова.

Коментарната рубрика на Иво Беров „Златна малинка“ тази седмица е посветена на търсените от медиите гафове и скандали във властта.

Чуйте целия разговор по темата в ефира на Дарик.