Националната и международна награда за поезия "Пеньо Пенев" ще бъдат връчени днес в Димитровград. Церемонията е от 17.30 ч. в лятната читалня на градската библиотека. 


Призовете на тазгодишните лауреати- проф. Пламен Дойнов и палестинският творец Хайри Хамдан ще бъдат връчени от димитровградския кмет Иво Димов и председателя на общинския съвет Гергана Кръстева. В творческата вечер, посветена на новите лауреати, ще участват творците Захари Карабашлиев и Здравка Евтимова, информират от общината.


Проф. Пламен Дойнов е 27-ят носител на националната награда за поезия "Пеньо Пенев", която се връчва в Димитровград на всеки 2 години от 1970 г., като първият й носител е Дамян Дамянов. През 2010 г. за първи път е отличена жена – Екатерина Йосифова. 22-ят лауреат Ангел Ников (2012г.), е първият димитровградски творец, получил наградата. Лауреати в годините са: Евтим Евтимов (1972г.), Матей Шопкин (1974г.), Николай Христозов (1976г.), Андрей Германов (1978 г.), Божидар Божилов (1980 г.),  Петър Караангов (1982 г.), Любомир Левчев (1984 г.), Петър Анастасов (1986г.),  Стефан Цанев (1988г.),   Валери Петров (1990г.), Александър Геров (1992г.), Христо Фотев (1994г.), Константин Павлов (1996г.),  Павел Матев (1998г.), Николай Кънчев (2000г.), Иван Цанев (2002г.),  Иван Динков (2004г.),  Петко Братинов (2006г.), Ивайло Балабанов (2008г.), Екатерина Йосифова (2010г.), Ангел Ников (2012г.), Калин Донков (2014г.), Петко Каневски (2016г.), Георги Ангелов (2018г.) и Иван Гранитски (2020г.). 


Хайри Хамдан е петият, удостоен с международния приз "Пеньо Пенев", връчен за първи път през 1990 г. на Булат Окуджава. Останалите отличени с него са: Йоздемир Индже (2010г.), Веселин Ракчевич (2014г.) и Михаил Синелников (2018г.) Според действащия статут наградата се връчва на 4 години.


От 2014 г. Община Димитровград връчва й специална награда на местен автор. Първият й носител бе поетът Кръстьо Кръстев, а през 2016 г. отличието получи Демир Демирев. И за тази година назначената от кмета Иво Димов комисия не излъчи лауреат. Решенията й за националната и международна награда бяха утвърдени с решение на общинския съвет от 28 април.


Председател на журито бе проф. д-р Амелия Личева. В състава на комисията бяха включени директорът на общинската дирекция „Европейски и национални програми и проекти, хуманитарни дейности” Диана Дончева, българският белетрист и драматург Захари Карабашлиев, писателката Теодора Димова, директорът на димитровградската библиотека Валентина Терзиева, дългогодишният уредник в Дом-музей „Пеньо Пенев” Живка Шишкова и преподавателят по "Български език и литература" в местната ПМГ Катя Атанасова.


Проф. Пламен Дойнов д.н. е ректор на Нов български университет от 01.07.2020 г. Преподава история и теория на литературата, академично и творческо писане в НБУ. Той е сред основателите на департамент „Нова българистика“ и два мандата негов ръководител (2012–2020). Автор на идейния проект и директор на научната програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“.
Пламен Дойнов е поет, драматург и литературен историк. За поезията си е отличаван два пъти с наградите „Николай Кънчев“ (2012 и 2016) и „Иван Николов“ (2004 и 2012), за драматургията си – с „Иван Радоев“ (2001) и „Аскеер“ (2006), за своите изследвания – с „Христо Г. Данов“ в категория „Хуманитаристика“ (2012), „Иван Мешеков и Иван Радославов“ (2015) и „Иван Динков“ (2016). Негови книги са издадени във Франция, Унгария и Полша, а текстовете му са превеждани на всички европейски езици. През 2013 г. президентът на Република Унгария му присъжда Златен кръст за заслуги в областта на културата, а през 2018 г. е номиниран за международната награда „Европейски поет на свободата“ в Полша. 


Първата му стихосбирка „Вик на мълнии“ е издадена през 1991 г. Следват: „Post festum“. Надгробни надписи и стихотворения“(1992), „Любовникът и Маестрото. Към поетика на кръвта и тялото (1993), „Висящите градини на България“(1997), „Мистификации“(2000), „Истински истории“(2000), „Кафепоеми“(2005), „София Берлин“ (2012), „Балът на тираните“ (2016) и „Влюбване в диктатора“ (2020).
Автор е на 12 литературноисторически монографии и книги с литературна критика. Съставител е на над 50 научни и документални сборници в осем издателски поредици в областта на историята на литературата от епохата на Народна република България.


Роден е на 10 април 1969 г. в Разград,в семейството на поета и общественик Иван Дойнов. Завършва история и културология в СУ "Св. Кл. Охридски".


НАРЦИС И ПСИХЕЯ,
или
В СТРАНАТА НА СУЕТНИТЕ
ГЕНЕРАЛИ
В страната на суетните генерали
всеки се заседява пред огледалото,
един - само час,
          друг - цял ден,
                    трети - живее там.
Вече не помниш кога беше началото.
Просто се гледаш и ти иде да се погалиш -
с любовта към себе си всеки се справя сам.

Обикновено става по следния начин:
Почистваш грима след последния стрес,
подготвяш клишета за чест и за милосърдие,
взривяваш предградие или предсърдие,
осиновяваш за два часа непотребно сираче,
чертаеш план за неочакван прогрес,
взираш се в лицето си, опитваш се да не плачеш,
и отривисто си отдаваш чест.


Хайри Хамдан е палестински поет, писател и преводач. Живее в България от средата  на 80-те години на XX век и твори на български и на арабски език. Преводач на българска литература на арабски език, съставител на няколко антологии на български поети и писатели, издадени в арабския свят.


Роден е на 2 януари 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. През 80-те години пристига в България, като студент в Техническия университет. Тогава пише и първите си стихове на български език, които са публикувани на страниците на вестник „Технически авангард“. Работи и като преводач и кореспондент на различни арабски информационни агенции. 


През 1993 г. издава първата си стихосбирка „Очите на бурята“. Втората поетична книга на Хамдан „Мариямин“ излиза през 2000 г. Следват романите „Живи в царството на рака“ (2005) и „Европеец по никое време“ (2006), както и стихосбирката „Хронична любов“ (2005). Автор е и на пиесите „Чува ли ме някой“, “Нека живея, нека умра". Последната е издадена през 2011 г. в Египет. През 2014 г. издава романа „Дневникът на позора“, а през 2016 г. – стихосбирката „Един живот не е достатъчен“. На арабски език издава сборника с разкази „Съблазънта на средната възраст“ и романа „Неспокойни души“. Романът „Лешникови градини“ първоначално е издаден на арабски език през 2018 г., а през 2020 г. – и на български.


Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител на антологията на българската поезия „Вятърът разпръсна моите слова“ и антологията с български разкази „В началото бе епилогът“. Носител е на международни награди в Египет и Палестина.

***
Поезията е красота, понякога е проклятие,
Поставя чувствата и голите емоции на показ.
Поезията е изпитание, пътешествие в съзнанието на хората,
Опит за преврат, опит за експлозия,
Върховенство на грация и мисъл,
Надпревара с несподелена истина, шамар, среден пръст,
Отчаяние, надежда, гняв, любов, изповед, изригване, затишие.
Всичко това е поезия,
Но все още се питам, къде ли са очите ти?