Дарина Коконова от Български фонд за жените и активистът Леа Вайсова бяха поредните гости в предаването “Властта на гражданите”. Двете се се обединиха срещу насилието на жени.

“Много е важно тази болка и този гняв, който предизвикват тези истории, да се канализират към някаква промяна, да се разпознае не като индивидуален, частен или личен проблем”, сподели Дарина Коконова.

Според данни на Българския хелзинкски комитет до септември тази година са известни поне 19 жертви на насилие, като става дума само за тези, които са завършили със загубен живот.

Леа Вайсова сподели, че публичният дебат около Истанбулската конвенция е нанесъл много щети, защото след нейното неприемане е имало безпрецедентно насилие срещу представители на ЛГБТИ общността. Все още се чака да бъдат внесени за гласуване в Народното събрание измененията в закона за защита от домашното насилие.

“Обществото трябва да се ангажира по-сериозно с проблема”, каза Вайсова.

Тя добави, че след дискусиите около Истанбулската конвенция през 2018 г. се наблюдава нова вълна от феминистки движения в България, като в това число влизат и неформални колективи и организации.

Държавата не обръща достатъчно внимание на проблема с насилието срещу жените, смятат гостите в предаването.

“Проблемът се изнася изцяло от неправителствения сектор. Ангажиментът на държавата върви по две линии, от една страна през Министерството на правосъдието, което отпуска за няколко месеца минимална сума от 10 000 лв. на проект”, коментира Вайсова. “При делегираната държавна дейност също има проблем. Организациите не могат да предвидят колко жертви ще има”.

Тя сподели, че организации продължават да кандидатстват по проекти към различни донори, но няма стабилност. “Като следствие услугата не може да бъде предоставена на цялата територия на България, защото се преразпределят оскъдни ресурси от страна на държавата и то неравно”, добави тя. “Самата логика, по която е структурирано изобщо финансирането, е грешна и не отговаря на нуждите на услугата, която се предоставя”.

Според Дарина Коконова всичко е много навързано и организациите се опитват да говорят много за превенция. “Много искаме да наблегнем върху това, че насилието не е инцидентно, то е нещо системно. То е продукт на социални норми и култура, образование и патриархални традиционни ценности”, споделя тя.

Репортажът на Мариана Корчакова разказа историята на Гергана от Стара Загора. Тя се омъжила на 17, но започнало физическо и психическо насилие, което продължило цели 13 години. Тя решава да се разведе с насилника си, но той не го приема. Всичко завършва трагично - със смъртта на майка й.

“Съпругът ми ни нападна - мен, майка ми и детето ми. Той дойде с нож. За съжаление майка ми загуби живота си. Тя понесе над 20 прободни рани. Към мен бяха само две, които бяха животозастрашаващи. По това време бях и бременна. Загубих си детенцето”, разказа жертвата.

Освен историята на Гергана, репортажът ни разказа и за една от организациите, които помагат на жертвите на насилие. Председателят на фондация “Мисия криле” Диана Димова сподели, че насилието не се среща само сред бедните и нискообразовани семейства.

“Домашните тайни не се споделят. То няма как да спре от само себе си. Първата крачка към прекратяването му е човек да направи усилие отвъд страха, изолацията и мълчанието”, коментира Димова. “Това не са семейни работи. Ние всички имаме отговорност, ако чуем, че в съседния апартамент някой вика за помощ или видим как някой удря. Трябва да реагираме”.

За съжаление законите в България не са пригодени за насилието на жени. “Има и юридически проблем - в България все още исковите молби до съда за защита от домашно насилие се уреждат по граждански път. Те са граждански дела, не наказателни,” сподели Димова.

Коконова разкри и какво е икономическото насилие. “То може да представлява много неща, но коренът е, че в обществото, в което живеем, икономическите условия могат да доведат до физически наранявания, болести, увреждания, психични проблеми и съответно да направят невъзможно за една жертва на насилие да потърси помощ или да избяга от ситуация на насилие”, добави Коконова.

Броят на кризисните центрове е ограничен, като само в около половината областни центрове има подобни места.

Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм