Гражданските усилия за осигуряването на алтернативни форми на грижа за децата и липсата на нормативна уредба за работата на родителските кооперативи беше темата на днешното издание на предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”.
Събеседници по темата бяха Емилия Славова – преподавател и основател на първия родителски кооператив у нас преди повече от 12 години и Николета Петрова – създател на свободното училище „Френе” в Бургас.
Създателят на първия кооператив: Почти нищо не се промени за тези 12 години
"Случаят с кооперативът „Мусала” беше доста притеснителен за мен, защото те се сформираха малко след първия кооператив, след нас. Идеята се разви и беше жизнена", коментира Емилия Славова по повод закриването през януари на един от най-старите и утвърдени родителски кооперативи в България.
„Беше много тъжно, че една от основните причини да бъде закрит е непоносимостта на околните към детския шум и детските гласчета”, добави тя.
Тя напомни, че в годините назад са положени много усилия да се внедри тази форма на грижа в страната, но уви, не се е стигнало до разписването на дейността на кооперативите в законодателството.
Първото предложение беше родителските кооперативи да бъдат в Закона за училищното образованието, като една от възможните форми за деца до 5 годишна възраст заедно с детски градини, училища и центрове за работа с деца. Второто ни предложение беше да могат да осъществяват и предучилищна подготовка за деца над 5 години, в случай че имат договор с дипломиран педагог, обясни Емилия Славова.
И допълни, че третото предложение е било изискванията за отваряне на родителски кооператив да бъдат различни от тези за отваряне на частна детска градина, защото в случая няма извеждане на детето от семейството – има обща грижа, споделяна от родителите.
„Много ми се иска след 12 години усилия, институциите да видят в наше лице партньор. Да покажем, че с малко подкрепа от държавата и общината родителите могат да се справят с един огромен проблем - недостига на места в яслите и градините”, заяви още създателят на първия кооператив в страната.
За свободното образование, което може да е пример за развитие на системата
Николета Петрова разказа за трудностите при създаването първо на центъра за работа с деца, а след това и на училището. Недостатъчната информираност на родителите също е проблем. Със 65 деца работят в момента във „Френе” в своя център за работа с деца и начално училище.
"Ние не сме отричали никога системата, целта ни е да я надграждаме. Даваме пример каква може да бъде системата в променящия се свят", подчерта създателят на „Френе”.
Според нея въпрос на добра комуникация между преподавателите и учителите е да няма стрес при децата. Защото там, където има стрес има и страх, а където има срах не може да се случи добро възпитание и обучение.
„Човек трябва да си даде сметка не само от какво е недоволен, а какво иска, за да бъде доволен. При нас приемът не е на база кой къде живее. При нас приемът е на база дали припознавате като родители ценностите и мисията, която сме заложили. Родителят трябва да си отговори на въпроса какви са неговите приоритети”, подчерта Николета Петрова.
За кооператива от първо лице или защо много хора го бъркат с частната градина
В репортаж ви разказахме за семейството на малката Мая, което става част от родителски кооператив след като момиченцето не е прието в общинска ясла и градина. Според майката – Кремена Попова, времето в кооператива е помогнало на детето да израстне и емоционално. Плюс по думите й е гъвката форма на обучение и отглеждането на децата и прякото участие на родителите в този процес, както и малкия брой деца, за които е тази грижа.
Според нея обаче напоследък много родители възприемат коопиративите като частна детска градина, в която да оставят децата си целодневно без ангажимент. Друг проблем е липсата на законова регламентация, която прави тази форма на грижа уязвима, а от друга страна отваря врати за злоупотреби с името на родителските кооперативи, смята още Кремена Попова.
В коментар по темата Николета Петрова посочи, че общините могат да помагат на тези сдружения като им предоставят подходящи малки помещения. Защото е ясно, че ако за детска градина няма достатъчно площи и пространство, то в един малък приземен общински апартамент спокойно може да бъде отворен кооператив.
Чуйте разговора по темата в ефира на Дарик.
