Планината на тракийския певец Орфей, Снежната планина на Траките, Славееви гори... Много са легендите за Родопите. Всяка от тях носи очарованието на своето си време. И пази историите на хората, свързали житейския си път с красотата и силата на планината.
Едно от най-древните селища в Родопите е Смилян. Интересна забележителност е часовниковата кула, строена през време на турското робство, напълно запазена, а часовниковият механизъм, който е подарък от Андрей Ляпчев, работи и до днес. Историята на селото е свързана и с името на духовния водач Висарион Смоленски, убит от турците през 1662 г. Поминъкът на хората тук- отглеждането на едрия салатен фасул, е причината да създадат и музейна експозиция, с която да представят на туристите всички етапи от производствения процес на уникалния продукт.
Близо до Смилян е село Могилица, където са прословутите Агушеви конаци. Те са строени от 1834 г. в продължение на 20 години от родопски майстор, чиято ръка според легендата в последствие е била отрязана, за да не повтори творението си. Техният собственик Агуш Ага е местен феодал. Имението му е било най-голямото на Балканите. В наши дни сградата може да се разгледа, но имуществото почти не е запазено. Наследените на Агуш Ага са над 40, а и реституцията е изиграла ролята си.
Местните обаче не искат да се оплакват и бързат да разкажат и за родопските специалитети, с които посрещат гости. Хвалят и пататника, и бобената чорба.
Родопчани са твърди хора. Планината им дава сили да се борят с живота. В това вярва и Яна, напуснала преди години родния край, за да намери своето място тук - в топлата прегръдка на Родопите.
