В празничния 24 май откриха възстановения бюст-паметник на Благодетеля на Пловдив - Димитър Кудоглу в Цар Симеоновата градина в Пловдив
„В този светъл за нас българите празничен ден, сме се събрали тук на Централната алея в най- красивата градина на Пловдив „Цар Симеон“, където са паметниците на толкова достойни българи, за да поправим една историческа несправедливост!“
С тези думи историкът д-р Стефан Шивачев даде началото на едно дългоочаквано събитие, събрало огромен брой хора в градината за официалното откриване на възстановения бюст-паметник на Благодетеля на Пловдив - Димитър Петров Кудоглу. Сред тях бяха и общественици, културни дейци, граждани, заедно с наследниците на Димитър Кудоглу - Петър Братанов, Нели Братанова, Пенчо Братанов и Петър Братанов-младши, които дариха финансовите средства за изпълнението на този проект. Присъстваха и голяма част от хората, помогнали за изграждането на този паметник: архитект Петко Прокопиев, скулптора Свилен Костадинов, Огнян Читаков, Нина Димовска, архитект Нина Новак, екипът на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на община Пловдив. Пред паметника бяха и десетки почитатели на делото на Димитър Кудоглу от Пловдив, София и други градове на страната.
Преди свалянето на бялото платно върху бюст-паметника, каквато е традицията при откриване, слова произнесоха д-р Стефан Шивачев и кметът на Пловдив Здравко Димитров.
От името на наследниците, емоционално слово с думи на благодарност към всички, спомогнали за възстановяване на паметника произнесе Пенчо Братанов. Той връчи възпоменателен плакет „Димитър Петров Кудоглу“ на Димитров, Председателя на Общинския съвет инж. Александър Държиков, заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, на д-р Стефан Шивачев, който заедно с д-р Мая Лесинска са изследователи на живота и делото на Димитър Кудоглу. Плакет получи и Огнян Читаков.
Бялото платно свалиха заедно Здравко Димитров и Пенчо Братанов, бяха положени венци и цветя. Празникът завърши с множество снимки за спомен от този паметен за пловдивчани ден.
„Връщайки се към миналото, трябва да кажа, че Община Пловдив винаги е подпомагала Димитър Кудоглу в неговото епохално дарителско дело. Още през 1917 г., в разгара на Първата световна война, той заявява пред обществеността своето намерение да създаде в Пловдив една болница, благотворително здравно заведение, в което да се лекуват бежанците и бедните пловдивски граждани. Общината изразява готовност да предостави място за тази болница. В средата на 20-те години на 20 век, когато Кудоглу променя своята идея и замисля вече здравно заведение от диспансерен тип, заедно с него е тогавашния общински съвет и кметът д-р Панайот Костов, който също произхожда от бежанските среди. Той е заедно с Кудоглу при откриването на Дома на благотворителността на 8 ноември 1927г., когато прочита решението за провъзгласяването на Димитър Кудоглу за почетен пловдивски гражданин. Така той става осмият почетен гражданин на нашия град, наред с генерал Аркадий Столипин, Найден Геров, Люсиен Шевалас, Александър Богориди, Христо Г. Данов и Иван Вазов. От 1927 до 1944 г. кметът на Пловдив винаги е член на Ефорията на Дома и подпомага неговата дейност. Още в деня на смъртта на Димитър Кудоглу на спешно заседание Общинският съвет решава да поеме разноските по погребението, да осигури място за гроб в алеята на най-заслужилите пловдивчани в гробищния парк, а улицата покрай Дома на благотворителността да носи името „Димитър Кудоглу“. Две години след смъртта на Кудоглу Пловдивската община реализира неговото последно желание – на подарения от него имот да бъде изграден Дом за деца на името на Димитър и Екатерина Кудоглу. През годините Белодробната болница в Пловдив носи името на Димитър Кудоглу. Учредена е и годишна награда на негово име за дарителски жестове в нашия град. И когато през миналата година внесох предложение за възстановяване на бюст-паметника на Кудоглу в градината „Цар Симеон“ с пълно единодушие Общинският съвет прие това решение. Радвам се, че днес ние наистина връщаме част от историческата памет на нашия град.“, каза в словото си Здравко Димитров и добави, че Белодробна болница, в която днес се намира „Втори дом“ на украинските бежанци, винаги ще бъде само и единствено на пловдивчани.
В словото си д-р Стефан Шивачев припомни факти от живота и делото на големия пловдивски благодетел.
Димитър Петров Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940г. Пловдивчани отдават последна почит на своя най-голям благодетел, каквато градът не помни. Десетки хиляди участват в шествието от Катедралния храм до Дома на благотворителността и народното здраве, в поклонението в представителната зала на Дома и изпращането на тленните останки до Пловдивския гробищен парк. Това е истинско преклонение пред делото на Димитър Кудоглу на всички тези, които поне веднъж са прекрачвали прага на Дома на благотворителността с надеждата да получат съвет и изцеление.
Димитър Кудоглу има сърцето на истински християнин, отзивчив към болката на ближния, с когото дели своето богатство, за да облекчи страданията на немотния, да създаде благоденствие и радост на околните си. Пловдивчани наричат създаденото от него здравно заведение „Дом на човеколюбието“, който дава подслон на всички оскърбени от живота, където благотворителността изтрива сълзите на разплаканите от житейските несгоди. Неговите деяния са достойни за една Евангелска притча.
До средата на 20-те години на 20 век той дарява над два милиона лева за основаване на безплатни трапезарии по време на войните, помощи за бедните и формиране на фондове в БАН за подпомагане на научни изследвания. Но най-голямото му дело е създаването през 1927 г. в Пловдив на Дома на благотворителността и народното здраве, който носи неговото име „Димитър Петров Кудоглу“. Кудоглу закупува сградата на представителния хотел „Цар Симеон“ на Централния площад, заплаща нейното преустройство и оборудването с най- модерната за времето медицинска апаратура, осигурява работата на квалифицирани лекари и финансирането на дейността. Така че в „Дома на благотворителността“ да се лекуват безплатно, не само неговите съселяни – бежанци от българското село Габрово в Беломорска Тракия, но и всички бедни пловдивчани от опасните социални болести по това време – детските, туберкулозата, венерическите. Създава Противобясна станция за безплатно лечение на заболелите от цяла Южна България. Така той реализира своето житейско верую „Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, да върши добри и полезни дела“.
Създаването на Дома на благотворителността е обвързано със специален закон, подготвен от българския министър-председател Андрей Ляпчев и приет единодушно със ставане на крака и няколкоминутна акламация от Народното събрание на 21 декември 1926г. За издръжката на Дома през целия период на неговото съществуване до втората половина на 40-те години на 20 век Димитър Кудоглу осигурява над 39 милиона лева. Дарените на Пловдив и на българския народ имоти от Димитър Кудоглу са на стойност над 26 милиона лева. С това той достойно заема мястото на най-големия дарител на българското здравеопазване. Във Вечната книга на българските дарители неговото име е редом с имената на Васил Априлов и братята Евлоги и Христо Георгиеви.
От есента на 1939 г. Димитър Кудоглу идва да живее в Пловдив. Тук, на балкона на дома на неговите роднини, месец преди смъртта си, той произнася паметните думи: „Душата ми се пълни, като гледам Дома. Това е моята истинска рожба“.
Пловдивчани ще запомнят този нисък, добре облечен човек с готовността да подкрепи всеки, който се е обръщал за помощ към него. Затова и всички го наричат „Благодетеля“.
Веднага след смъртта и погребението на Димитър Кудоглу по решение на Общинския съвет скулпторът Мина Иванов създава този бюст, който през 1940 г. е поставен в източния край на градината „Цар Симеон“ срещу Дома на благотворителността и народното здраве. Така Димитър Кудоглу „застава“ в паметта на града редом до Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Петлешков. Превратностите в историческата съдба на България, само четири години по-късно, довеждат до коренна промяна. През 1951 г. е закрита фондацията „Дом на благотворителността и народното здраве“ с възмутителната формулировка, че „трябва да се отменят законите от миналото, които само на думи предвиждат унизителни за трудещите се благотворителни мероприятия“. Новото общество се изгражда на други принципи и няма нужда от благотворителност.
През месец май 1951 г. пловдивчани са потресени от разрушаването на бюст-паметника на Димитър Кудоглу в градината „Цар Симеон“. В гневно писмо до председателя на Градския народен съвет членът на ефорията на Дома Недко Каблешков пише: „Какво зло е сторил този покойник, та се изхвърля по такъв начин бюстът, поставен там още през 1940 г. със средства на бившия Градски съвет? Още на следващата сутрин там беше посадена трева, за да не личи даже де е бил…“ Чак на 8 септември се получава отговор, че Градският народен съвет счита за най-подходящо бюстът да бъде поставен във фоайето на сградата на Дома, тъй като за него няма място в откритите градски пространства.
През 1973 г. в управленските среди на Пловдив се ражда идеята да се разшири съществуващата Централна поща. Така ще бъде построен още един монументален паметник на социализма. А и ще бъде доизличена паметта за благодетелния човек Димитър Кудоглу, като се събори сградата на неговия Дом на благотворителността и народното здраве. Тя просто е на пътя на грандоманските планове на управляващите. С разрушаването на сградата и това място на бюст паметника се оказва неудобно.
Но в обществената памет на Пловдив Благодетелят Димитър Кудоглу и неговия Дом на благотворителността и народното здраве имат неизиличимо место. За пръв път след края на 40-те години тогава в Пловдив се организира протестна акция за спасяване сградата на Дома. Своята достойна позиция заявяват в подписка архитекти, инженери, много граждани. Бюстът на Димитър Кудоглу е приет на съхранение в градската художествена галерия и днес отново ще заеме своето място в най-красивата градина на Пловдив.
Нека считаме това като забележителен ден за опазване историческата памет на Пловдив, като стъпка към връщане паметта за Дома на благотворителността и народното здраве. Защото на Димитър Кудоглу ние дължим толкова много. Защото и днес са ни необходими понятия като милосърдие, благотворителност, благодетели.
