„Един земеделец излязъл да сее и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетели птици и ги изкълвали. Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. Но яркото слънце изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други – шестдесет, а трети – сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“ /Притчата на Господ Исус Христос от Евангелието на Марк/

Душата, сравнена с градина, а резултатите с плодове – тази метафора използва пастор Живко Тончев в седмичната рубриката „Думи на надежда“ по Дарик Югоизток.

„Семето е Божието слово, което в живота на различните хора, дава различен резултат. Христос определя в няколко категории хората, чрез различните видове почви. Едната категория е там, където е утъпкано. Хората, които се занимават със земеделие знаят, че там, където има утъпкан път много трудно може да се засее нещо, дори и да посееш чудесно семе, може да не се случи нищо. Пророк Еремия призовава да разорем целината си. Тоест една необработвана, неразорана земя е нужно да бъде подготвена.  И днес има такива хора, при които прекрасното семе на Словото не може да даде плод, защото сърцето им наподобява утъпкан път. Приели са и вярват в различни неща. Например, продължителното приемане, че е най-важно да си егоист и да не се съобразяваш с хората. При други, астрологията е тяхната истина, а зодията е част от визитката им, или пък се самоопределят с оксиморона „православен атеист“.  При такива вярвания, трудно може семето на вярата да поникне и даде плод“, коментира пастор Тончев.

И посочва, че за да видим добрите плодове във живота си, важно условие е да се освободим от плевелите и тръните в душата си. И цитира посланието до евреите, в което апостол Павел призовава да не допускаме в нас да пораснат горчиви корени.

„Един от плевелите, с които не трябва да живеем, а да изкореним навреме е огорчението. Земеделците знаят, колко дълбоки са корените на плевелите, и колко лесно се размножават. Ако човек е огорчен, обиден, пълен с обвинения – това му пречи да приеме благодатните думи на Словото. Огорчението води след себе си непрекъснато негодувание, съмнение и липса на спокойствие. Има пример в Библията за човек на име Исав, който се лиши от наследството си, заради една чиния с леща, защото беше невъздържан и не успя да изчака. И днес сме свидетели как хора губят приятелства, позиции, развалят взаимоотношения, заради своята невъздържаност. В живота на някои хора в плевел се превръщат лошите навици, или лошите спомени, които ги държат в миналото, пречат им да продължат напред и така не могат да видят добри резултати, плодове в живота си. Плод на любов, на радост, на мир“, коментира още пастор Тончев.

За пример на плитка почва, той дава хората, които се лутат, влияят се от чуждото мнение, защото в тях не са вкоренени ценности, които да им дават ясна насока и твърдост. „Ситуации, в които да знаят, къде се намират и независимо, че другите не мислят като тях, те да знаят коя е правилната позиция“.

За да бъде обаче една градина плодоносна, а почвата добра е най-важно поливането й. Поливането на душата с Божието слово всеки ден. Дори един стих може да даде надежда, живот, мъдрост и премахне сухотата в нас.

Ако четем, слушаме и разсъждаваме върху Божието слово ще посеем добри мисли, които ще израстат и ще дадат добри плодове в живота ни“, каза още пастор Живко Тончев.

Цялата тема, чуйте от него в звуковия файл: